За каква професия мечтаехте като дете?
Дресьор на слонове в цирка.
Какви са Вашите професионални амбиции сега?
В момента искам да се усъвършенствам като кулинар и да продължа да се занимавам с дегустация на вино.
Има ли моменти, в които в професионален план Ви е трудно като жена? Или се чувствате дискриминирана или улеснена от пола си?
Много често се питам, защо 90% от известните готвачи са мъже и честно казано мъжете-готвачи са по-предпочитани, следователно от жените се изискват много по-големи усилия да се доказват, но в крайна сметка професионализмът винаги се цени.
Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
Може би това, че засега някак се справям едновременно с две бебета на еднаква възраст – списание “Меню” и Мария на по 8 месеца.
За кое отделяте повече време – за семейството или за професията си?
В момента малко повече отделям на семейството, но скоро може би пропорцията ще се промени.
На какво бихте искали да научите децата си?
Опитвам се да им покажа колко важно е познанието, да събудя интереса им да изучават света от всички възможни ъгли, но най-вече искам да станат толерантни и човеколюбиви.
Какво послание бихте отправили към българките?
Бих желала да им кажа, че ние българките притежаваме много таланти и умения, трябва само да ги открием, да ги развием, да ги ползваме възможно най-комбинативно и резултатите няма да закъснеят. Нужна ни е и малко повече увереност в собствените сили.
Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Обичам белия цвят – той събира в себе си всички останали цветове.
Обожавам Стинг – може би “Fragile”
Обичам вкусът на храната да градира и да се развива в устата, няма значение дали е сладък, солен, горчив, кисел или е комбинация от тях. А общото усещане за храната се определя освен от вкуса, също и от текстурата на ястието.
Любимо място за мен е слънчева поляна в гората.
Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Обожавам да правя шоколадови сладкиши с мек, кадифен, ароматен и разтапящ крем гараш. Тогава имам чувството, че не шоколадът, а аз се топя.
А най-голямата награда за мен е, когато нещо над което съм се трудила с часове в кухнята, изчезне за няколко минути на масата, оценено по достойнство.