Радвам се, че съм жена

За каква професия мечтаехте като дете?
Признавам си, че нямам много спомен за какво съм си мечтала като дете... Може би да бъда принцеса? Но това май в днешно време не е професия. Но да оставим шегата настрана – това, което подсъзнателно винаги съм търсила, е комуникацията с хора и то на ниво, в което се чувстваме партньори, от едната страна на барикадата сме. Не се гледаме като конкуренти и/или не се поставяме в стандартните рамки родител/дете, шеф/подчинен, клиент/доставчик и пр.

Какви са Вашите професионални амбиции сега?
Говорейки с партньорите, с колегите ми, амбицията ми е да не ги подведа в нито един момент. Имам стандартна фраза: “Ако бях на твое място...” Само че при мен тази фраза не е празна от съдържание – аз наистина за няколко секунди успявам да се поставя на мястото на партньора си, да погледна от негова/нейна гледна точка, да преценя кое ще е най-изгодно за него/нея (забележете – не за мен!) и ... да постигнем съгласие. Това е: винаги win-win situation.

Има ли моменти, в които в професионален план Ви е трудно като жена? Или се чувствате дискриминирана или улеснена от пола си?
Има моменти, в които съжалявам, че не съм мъж – да, но това е обикновено в дни на неуспех, защото и такива има... И тогава ние хората, като че ли сме по-склонни да виним нещата, които не са в наши ръце, вместо да погледнем отстрани, да изчакаме да се успокои топката, безпристрастно да преценим къде сме сбъркали и да действаме нататък. Радвам се, че съм жена. Радвам се на това, което се случва с мен и около мен, и никога не съм се чувствала нито дискриминирана, нито улеснена от пола си.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
Ще дам един стандартен и един нестандартен отговор на този въпрос. Като свой най-голям успех мисля, че е фактът на изградено стабилно и разбиращо ме семейство с едно прекрасно дете и с един още по-прекрасен мъж, които 1./ не правят проблем като закъснея или не успея да заведа малкия мъж на детска или не сготвя, или не изчистя, или... и 2./ успяват да ме откъснат от работата по най-чудесния начин, познат на човечеството: прегръщайки ме всяка вечер...

А сега нестандартният отговор: обкръжението ми изобилства от хора, които са изключително различни като характери, но заедно съставят една неповторима “колекция”... Давам си сметка, че най-големият ми успех е именно способността ми да събирам различните хора около себе си. И да ги слушам, да се уча от тях, да “открадвам” различни мисли, чувства, емоции, да ги пречупвам през моята призма и ... да продължавам напред!

За кое отделяте повече време – за семейството или за професията си?
21 век, 2006 г., България, 32 г. – мисля, че горният въпрос е риторичен. За съжаление...

Какво ще посъветвате дамите, които си търсят работа?
Няма рецепта за вечно щастие. Ако човек не се чувства добре там, където работи в момента, започва да се оглежда за нещо ново. Това нещо, ако не ново по отношение на задължения и отговорности, със сигурност ще е различно най-малкото поради новата обстановка, хора и пр. За да е успешна една кандидатура, човек трябва добре да се подготви предварително, да е направил добра преценка на възможностите и желанията си, и да се насочи към фирмата или фирмите, в които иска да работи. Забележете, че при кандидатстването не е важен олимпийският принцип на участието заради самото участие. Когато се подават документи за работа, те не трябва да се разпращат на 100 фирми или за 100 различни позиции. Колкото по-добре е направена преценката и е събрана предварителна информация, толкова по-голям успех ще имате при преодоляването на първата бариера, а именно: вашите документи да бъдат избрани сред купищата други и вие да бъдете извикани на интервю.

Дайте няколко съвета как трябва да се подготвят хората за интервю за работа?
Интервюто е моментът, в който вие трябва да представите себе си пред бъдещите си работодатели. Трябва да ги спечелите с компетентност, професионализъм и спокойствие. Последното е много важно, тъй като, ако сте стресирани прекалено много, няма да успеете да разгърнете в пълна сила способностите си, така че “да се продадете” най-добре. Не случайно използвам думата “продажба” – интервюто не е нищо повече от акт на покупко-продажба. Имайте предвид, обаче, че както фирмата ви оценява, така и вие имате пълно право да оцените бъдещия си работодател и ако има нещо, което не ви хареса – да се откажете!

Ето и няколко насоки за успешно интервю:
– явете се точно в определения ви час за интервю
– бъдете спокойни
– бъдете убедителни
– убедете първо себе си, а после и кандидат-работодателя ви затова, че вие сте техния най-добър бъдещ служител
– бъдете мотивирани
– бъдете открити
– не лъжете
– не говорете повече, отколкото е нужно
– отговаряйте ясно и конкретно на зададените ви въпроси, без да изпадате в излишни и ненужни подробности
– възползвайте се максимално от времето, което ще ви бъде дадено за ваши въпроси – попитайте всичко, което ви хрумва и което е важно за вашето решение и бъдеща работа – бъдете премерени в думи, действия и ... облекло и аксесоари!

Какво трябва да направят след интервюто?
След интервюто може да изпратите кратък е-мейл с благодарност за отделеното време, а ако след определения срок, казан от самите интервюиращи, не сте получили обратна връзка с тяхното решение, няма нищо лошо да звъннете и да попитате директно дали вече са направили своя избор.

Любим цвят?
Ако това, че трябва да ходя корпоративно облечена е критерий за “любимост” – значи черното... Преди няколко години ходих облечена в най-различни ярки цветове, но в последните месеци станах специалист по черните костюми...

Песен?
Ох, много са... Както казва една моя колежка, аз съм типичният пример на неустойчивост и непостоянство по отношение на музика, филми, книги, парфюми и пр... Всеядна съм. Или по-скоро всичко е свързано с моментното ми състояние и не робувам на имена или марки. Ако ми се плаче – слушам балади (James Blunt, You’re Beautiful, в последно време), ако съм нервна и агресивна – или Faithless, или Ъпсурт, или Aerosmith ... От нова година съм луда по руснаците от Любе и особено тяхната “Давай за...”.

Вкус?
Обожавам люто... Обожавам и миксирането на различни вкусове. Всъщност май обичам всичко... Както казах по-горе: всеядна съм.

Място?
Домът ми. Може би и заради зодията ми – рак, а може и заради напрегнатото ежедневие, но за мен няма нищо по-добро от това да прекарам един уикенд в леглото, с книга в ръка, без телефони, интернет, мейл и пр... Само че не ми се случва често, най-малкото поради 6-годишната кипяща от енергия фурия около мен, която си иска своето.
Започнах шеговито – така и ще завърша:
Имам една мечта, която искам да споделя и която не е свързана толкова с конкретно място, колкото с начин на емоционално преживяване:
Искам някога, някъде, да седна в един люлеещ се стол, да се завия с топло одеало, да гледам покрития със сняг хълм, да отпивам от чаша с питие, да съм сложила на коленете си отворена книга, а голямото ми куче (независимо каква порода, важното е да е голямо, да лежи в краката ми, да ме гледа с признателен поглед и да близва от време на време ръката ми...
Ееех, мечти...