Постоянно търся себе си

08.05.2006г. / 23 40ч.
Джадала Мария
Постоянно търся себе си

Гласът на Светослава Димитрова е добре познат на слушателите на ДАРИК радио – от близо три години всеки понеделник води предаването за мениджмънт “Към Върха”. Събеседничката ни е позната и от екрана на ТВ “Европа”, където е сценарист и водещ на предаването “Кариера”. От няколко месеца участва и в най-новия ТВ проект на продуцентската къща “Кариера Консулт” – предаването за архитектура и недвижими имоти “Архитектоника”. Енергична и уверена в стъпките си, Светослава често се пали от нови начинания. Най-новата й страст са лекциите в Института по невро-лингвистично програмиране, където се учи на техники на комуникация и манипулация. Учи се от работата си, зарежда се от близките си хора, вдъхновява се от приятеля си.

За каква професия мечтаехте като дете?
Космонавт. Лекар. После журналист. Надявам се, че станах поне едното. Спомням си, че като малка подреждах майка ми, баща ми и баба ми в кухнята, излизах на терасата, затварях вратата и започвах да им “чета” новините от деня през стъклото, което играеше ролята на телевизионен екран. С работата си сега може да се каже, че съм реализирала тази своя мечта.

Какви са Вашите професионални амбиции сега?
Големи. Чувствам се добре, когато мога да усвоявам нови знания, когато се уча на нови неща. Постоянно търся себе си и следващото си “Аз” – преработено и допълнено “издание” на сегашното.

Има ли моменти, в които в професионален план Ви е трудно като жена? Или се чувствате дискриминирана или улеснена от пола си?
Разделението на половете е като скромността – то е за тези, които няма за какво друго да се хванат, за да се оплакват. Може би наистина мъжете все още са по-добре платени като цяло от жените, но патриархалното общество си има и своите плюсове. Не се чувствам нито дискриминирана, нито улеснена от пола си. Професионалната среда в която работя и се развивам, така или иначе е основно дамска територия и аз имам своето парче от нея.

Занимавате се с темата Кариери. Ориентират ли се добре българките при търсене на работа? Имаме ли какво още да учим?
Познавам много амбициозни жени. И немалко – плахи и неуверени в стъпките си. Търсенето на работа е жизнена необходимост за всеки от нас. Като сценарист и водещ на две предавания за мениджмънт и професионално израстване аз смятам, че по-важно е българката да умее да превърне работата си в кариера. А за това се иска смелост, понякога и малко късмет. За да намериш мястото си и средата, която ще ти позволи да се развиваш и да израстваш, трябва първо да знаеш какво точно искаш. Има работа, с която човек си плаща месечните сметки и разходи; такава, която му осигурява прилични доходи; има работа, която не те задоволява напълно финансово, но ти предлага среда, от която имаш какво да вземеш и да учиш за в бъдеще. Има и работа, която ти осигурява така наречения life style – финансова обезпеченост и възможност да изявяваш себе си, докато работиш. Важно е какво искаш. А за да стигнеш до етапа в който градиш кариера, трябва да минеш, според мен, през всички тези етапи.

Няколко конкретни съвета за тези, които си търсят работа?
Да използват всички канали – близки, познати, обяви в специализирани издания, интернет. Да не се притесняват да изпратят автобиографията си в компания, към която проявяват интерес, дори да няма обявени свободни позиции. Човек трябва да умее да се продаде на трудовия пазар. В тази продажба няма нищо недостойно. Напротив. Но за целта човек трябва да знае цената си. Това означава да не се подценява, но и да не се надценява. Ако иска да се “продаде” по-скъпо в бъдеще, да надгражда знанията и уменията си. Ученето през целия живот е колкото нова и модерна концепция в областта на човешките ресурси, толкова и модел на поведение, към който ще трябва да адаптираме живота и кариерата си занапред.

За кое отделяте повече време – за семейството или за професията си?
В последно време – за професията си. Но личният ми живот винаги ми е бил приоритет. Не мисля, че ако някой не е удовлетворен от това, което се случва с него в личен план, може да бъде ефективен в работата си. Още повече, да направи стабилна кариера. Много обичам думите на Мерилин Монро – кариерата е нещо чудесно, но тя не е стоплила никого в дълга зимна нощ.

На какво искате да научите своите деца?
На упоритост. На амбиция. На усет за справедливост и толерантност. На прошка и търпение. За последните две аз самата имам още да уча.

Какво послание бихте отправили към българките?
Този въпрос ме кара да се чувствам изправена на трибуна с ангажимент да кажа нещо важно. Посланието ми към българките е да правят всичко възможно, за да се чувстват така както изглеждат – красиви и достойни.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Обичам цветовете. Покрай новото предаване по което работя, разбирам че присъствието им в интериора е също толкова важно, колкото в гардероба. В ежедневието най-често посягам към синьо, розово или бяло.

Песен? В момента – Linear – “Sending all my love to you”. Също и Beverly Craven – “Promise me”.

Вкус – на лято и слънце.

Място – навсякъде, където мога да бъда с любимите си хора. Най-добре и пълноценно се зареждам, когато се прибирам в Търговище за ден-два.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Салати и спагети – студентски навик. Но най-много – палачинки. С мед. Рецептата е стандартна. Ефектът е в обръщането на тигана, докато се правят. За летните месеци мога да препоръчам на читателките ви една страхотна доматена салата с босилек и чесън.
Нарязваме 2-3 по-едри домата на колелца, подреждаме ги в голяма плитка чиния. Изстискваме върху тях с преса 2-3 скилидки чесън. После настъргваме сирене и поръсваме с малко босилек. Овкусяваме /без да разбъркваме/ с олио или зехтин, по желание малко оцет и сол. Гарантирам, че ако любовта на мъжа все още минава през стомаха, един от най-преките летни маршрути е тази салата. Поднесена, разбира се, с традиционната за българската трапеза чашка ракия и уговорката, че чесънът е доказан афродизиак. Добър апетит!

Коментирай