За каква професия мечтаехте като дете?
Спортна журналистка – моят кумир беше Вера Маринова.
С какво се занимавате? Какви са Вашите професионални амбиции?Как се прави оценка на потребностите от обучение и в кои случаи е необходима?
Този процес може да се сравни със здравословното хранене, колкото по-рано започне, толкова по-добре за организацията, това изисква обаче определена степен на зрялост и убеденост. Също така не бива и да се прекъсва, ако искате да подобрите и поддържате организационното си здраве. Ползата за вашите служители е, че те ще бъдат непрекъснато „във форма”, за да могат да отговарят адекватно на бизнес потребностите от развитие на организацията.
На какво трябва да обърнат внимание работодателите при оценяване на персонала?
Най-важен е индивидуалният подход към всеки един служител, за да могат да се разкрият неговите специфични потребности от развитие. Когато личното кариерно развитие е в синхрон с бизнес целите на организацията, от това могат само да спечелят и двете страни.
Другият основен момент е потребността да се говори открито и обективно за това какви са представите на двете страни за работата – на мениджърите и на служителите. Мениджърите могат много да спечелят от такъв открит диалог. Разбира се воденето на такъв разговор може да се тренира, защото това е специфично мениджърско умение.
Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
Спечелената стипендия от Британски съвет през 1997 г., която ме заведе да уча, работя и да карам кола за пет месеца в Англия – този период промени както живота, така и кариерата ми.
За кое отделяте повече време – за себе си, близките си или за професията си?
Непрекъснато се боря да имам време за всички (вкл. и за себе си), но не винаги се получава и често компенсирам, като прехвърлям време от едното на другото и после обратно.
Какво послание бихте отправили към българките?
Българката има много таланти – тя умело съчетава ролите на красавица, майка, бизнес дама, верен приятел и какво ли още не. Трябва й само малко повече самочувствие и себеуважение, за да изяви повече от тези свои таланти.
Любим цвят? Синьо-зелено.
Песен? „Хубава си моя горо”, обичам да си я припявам, когато се разхождам из планината.
Вкус? Всичко с маково семе.
Място? Банско – зиме и лете.
Любима рецепта? Риба по индийски.
Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Обичам да приготвям екзотични ястия – сега съм на индийска вълна, но напоследък ми доставят удоволствие и някои по-традиционни манджи – баница, боб, мусака. Готвенето ме разтоварва от стреса и напрежението през деня и щом успея да открадна малко време – потъвам изцяло в тази ми нова страст.