Да си жена е привилегия

За каква професия мечтаехте като дете?
Като дете мечтаех за най-различни неща – да стана певица, художничка, ветеринарен лекар, пътешественик, детектив и какво ли не още.

Какви са професионалните ви амбиции днес?
Амбиции може би не е точно думата, която бих употребила. Бих искала да издам още книги, да се занимавам повече с психология, може би да организирам семинари и консултации с такава насоченост. Сигурна съм, че и други добри идеи ще дойдат в бъдеще.

„Какво да сторим, когато нещата не вървят така, както ни се иска“ на Александър Свияш е първата книга на издателство „Фариел“. Как и защо решихте да започнете именно с нея?
Познавам книгите на Александър Свияш от няколко години. Част от тях съм си купувала от руските книжарници, друга част съм чела от Интернет. Преди около година дойде и импулсът да направя нещо, което да помогне за това книгите на Александър Свияш да станат достъпни за българските читатели. Запалих и моята приятелка Ваня, която също харесваше книгите му по идеята и вече двете заедно написахме писмо на Александър Свияш. В писмото му обяснихме, че нямаме опит, но че имаме ентусиазъм да преведем и издадем неговите книги на български език. Той реши да ни се довери – препоръча ни от коя книга да започнем и ни предостави авторските права.

Така че избрах този автор, защото неговите книги на мен самата ми помогнаха много да разбера по-добре себе си и света и да подобря взаимоотношенията си със заобикалящия ме свят. А това коя негова книга да е първа го избра авторът.

Какво е най-трудното при издаването на една книга?
При издаването на книга, особено при издаването на първа книга има доста трудности. За част от тях не съм и подозирала преди да се захвана с издаването на книгата. Но моето впечатление дотук е, че всички тези трудности са преодолими, ако човек запази правилното си отношение към нещата, ако не изпадне в негативизъм или униние.

Какви книги четете Вие самата? Коя е книгата, към която се връщате често?
Аз чета много и то откакто се помня. Мога да кажа, че чета и съм чела всякакви книги. През годините интересите ми се менят, съответно вкусовете също. Може би това, което за сега се запазва без изменение е любовта ми към латиноамериканската литература (Маркес, Кортасар и други, и някои по-млади – Лаура Ескивел, Сепулведа), а и към добрата литература изобщо. Напоследък четох много добри книги на финландски автори. Някои книги препрочитам често, например поезията на Ботев.
Освен художествена литература чета и много други неща, например чета книгите на Рудолф Щайнер.

Геройство ли е да издаваш книги в днешно време?
Както вече казах, трудностите не са малко. Просто човек трябва да е гъвкав, да съхрани широко отворения си поглед към света, да запази способността си да се удивлява и да изпитва радост.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
Според мен най-важно е човек да не спира да се развива и да се учи. Имам семейство – съпруг и две прекрасни деца, приятели, вдъхновяващи занимания, хора, на които съм била полезна, важни неща, които съм научила и красотата на света, която съм възприела – май това са нещата, които ми носят удовлетворение като погледна назад.

Споделете някои от най-големите си гордости в професионално отношение.
Този въпрос май така зададен не е много подходящ за мен. Моята професия винаги е била свързана със софтуер, аз съм програмист по образование и по професия. Книгоиздаването е нова област за мен, така че в нея големите постижения предстоят.