За каква професия мечтаехте като дете?
Като дете мечтаех да стана певица. По-късно, впечатлена от една известна българска журналистка, реших, че искам да съм като нея и затова записах да уча в журналистическия факултет. Там открих една съвсем нова специалност – Книгоиздаването, която привлече интереса ми.
Какви са професионалните ви амбиции днес?
Наскоро завърших образованието си и сега мисля да поработя за професионалното си развитие, да потърся варианти за израстване в кариерата. Някой ден може да си отворя и свое издателство.
Как се създават и издават книги у нас в днешно време?
С желание, с любов към книгите и с много труд, разбира се. Книгите стават все по-качествени, по-професионално направени. Съответно и самото книгоиздаване се усъвършенства, използват се все по-сложни технологии за постигане на максимално качество. Търсят се все по-интересни области и заглавия за привличане на вниманието на читателя сред морето от заглавия на книжния пазар.
Имате поглед върху българското книгоиздаване в последните години. Чете ли българинът според вас?
Колкото и да слушаме напоследък, че книгата постепенно умира, аз виждам, че хората купуват книги, интересуват се както от специализирана литература, така и от художествена. Според мен книгата винаги ще има своите почитатели и никога няма да бъде изместена напълно от филмите и компютрите. Хубавата книга може да бъде добър приятел, който не само е неизчерпаем източник на информация, но е и приятен начин за разтоварване през свободното време.
По кои книги сте работила с най-голямо желание и са били най-интересни за Вас самата?
Не мога да разделям книгите, които съм правила, защото ги чувствам като свои деца. И все пак с най-голямо удоволствие работя по книги, които са близки до личните ми интереси, които не са тясно специализирани и ме грабват, а не ме засипват със сложна терминология.
Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
Най-големият успех винаги предстои. Аз съм доста амбициозна и винаги се стремя към още и още. Това осмисля живота ми. Щастлива съм, че работя, това, което харесвам, че имам прекрасно семейство, че съм постигнала целите си до момента.
За какво мечтаете?
В момента мечтая за едно малко човече, което напълно да осмисли живота ми.
Споделете някои от най-големите си гордости в професионално отношение.
Самото естество на работата ми е повод за гордост. Щастлива съм, че създавам интелектуални продукти, които достигат до хората, радват ги и ги обогатяват. Гордея се, че покрай работата си се запознавам с интересни, интелигентни и известни личности.
Геройство ли е да си жена в днешно време?
Не е лесно да се отглеждат и възпитават деца в днешно време в България, а това все още се приема за женска работа. Истински героини са жените, които са принудени да отглеждат и възпитават децата си сами. Геройство в днешно време е и да съчетаваш успешно ролята си на домакиня, съпруга и майка с тази на преуспяла делова жена.
Какво послание бихте отправили към българките?
Да открият своите силни оръжия и да се научат умело да ги използват. Да работят много за това, което искат да постигнат, за да се чувстват независими и успели. Да обичат и да бъдат обичани.
Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Обичам свежите нюанси, които носят настроение. Имам много любими песни и любими лакомства. Много обичам да обикалям красотите на България и света. Но винаги се прибирам на любимото си място – у дома.
Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Най-много обичам да готвя пилешки бон филенца със сметана и топено сирене. Взимате една опаковка пилешко бон филе, измивате го и го нарязвате на по-големи парченца. Пържите го в тенджера докато стане готово. В отделна тенджера слагате една кофичка сметана и половин парче топено сирене. Сметаната и сиренето трябва да се разтопят до хубав бял сос. С този сос се заливат пилешките парченца и се посоляват с черен пипер. За гарнитура могат да се използват картофки, гъбки, на който, както му е вкусно. Приятен апетит