Елизабет Костова: Важно е да ни се чува гласът

Представяме ви американската писателка Елизабет Костова, която предизвика истинска сензация зад Океана, след като написа романа “Историкът”. Родена е през 1964 г. в Кънектикът в семейство на професор по урбанистично планиране и библиотекарка. Като малка се увлича по поезията. По-късно бъдещата писателка завършва Йейлския университет със степен бакалавър по британска култура, след което прави магистратура по изящни изкуства към Мичиганския университет. През 1989 г. в София се среща с Георги Костов, за когото по-късно се омъжва. Тази дружба е разкрила на писателката нежната красота на Балканите, която е и една от причините да напише дебютния си роман.

За каква професия мечтаехте като дете?
Като дете исках да стана писателка. Това винаги е била моята първа и най-голяма мечта. Имах и други желания – да стана оперна певица, палеонтолог, египтолог, художник, моден дизайнер, актриса.

Какви са Вашите професионални амбиции сега?
Да пиша, възможно най-добре и да се уча постоянно в изкуството на писането.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
За мен най-големият успех през годините е това да комбинирам и балансирам различните елементи на живота: работа, писане и моите взаимоотношения с хората, които обичам.

За кое отделяте повече време – семейството или за професията си?
Не мога да избирам между двете. Опитвам се да дам на всяка положителна страна от живота си толкова любов, колкото мога.

На какво искате да научите своите деца?
Смятам всички деца следва да се учат на доброта и състрадание. Голям дар за децата е да им се чете, да им се разказват приказки, да им се помага да обикнат искрено книгите и знанието. Тези удоволствия са за цял живот.

Каква е за Вас българката? Какво послание бихте отправила към нея?
Винаги съм адмирирала българската жена. Познавам много българки – млади и стари, високо образовани или непривилегировани, от градове и села. Намирам българката за силна, вдъхновена и талантлива – дотолкова, че понякога ми се иска да напиша книга за това – за различния начин на живот, за многото напрежение, което преодолява със своята интелигентност и хумор. Струва ми се, че по някакъв начин съвременната българка е изкушена от многото комерсиализъм от Запад и България, от големия натиск от рекламите върху собственото светоусещане. Надявам се българката ще може да запази себе си, своите богати традиции и собствени възможности. А също и колко важно е жени да участват в политиката на собствената си страна, да се чува гласът им постоянно, в управлението, бизнеса и изкуството.

Любими цвят, мирис, вкус?
Любимият ми цвят е тюркоазено синьо, мирис на лавандула и вкус – на чесън.