Днес жените имат повече права

За каква професия мечтаехте като дете?
Разбира се, мечтаех да стана балерина и от петгодишна започнах с диетите. Е – тогава те бяха въображаеми. И досега обичам много да танцувам и ми се отдава – поне аз и няколко мои приятелки смятаме така. С танца изразявам една чувствена и нежна част от себе си, която в делника не се проявява много често.

Какви са професионалните ви амбиции днес?
Свири ми се вече в България – в пиано-бар, но от традиционния тип – с роял и пианист, и с интерактивно общение между музикант и публика. Тоест – аудиторията не само слуша, но и участва – общо взето такъв е моделът в чужбина. Хората идват не само да чуят пианиста, но и сами да попеят, понякога и в хор. Много е забавно.

Трудно ли е да си музикант у нас днес, да се занимаваш и издържаш само с музика?
Не мога да отговоря на този въпрос, тъй като от 1994 година не съм работила в България. Но с работата си в чужбина се изхранвах много добре, противно на известната поговорка "музикант къща не храни". Чувала съм от колеги тука, че има музиканти, които не могат да смогват от ангажименти, и други, които стоят без работа. Явно си зависи от човека.

Кои са предпочитаните от Вас стилове? А места за изпълнение и публика?
Любимият ми стил е smooth jazz (Diana Krall, Bob James), разбира се, обичам и класика – все пак, такова ми е образованието. Харесвам soft pop – да речем, Стинг, Джордж Майкъл. Много обичам латино и с любов изпълнявам испански песни и боса нова на португалски.

Любимите ми места са заведения, които хем са изискани и елегантни, хем не подтискат хората с надута претенциозност, а ги предразполагат да се отпуснат и почувстват като вкъщи, с приятели на масата. Обичам да свиря и тиха съпровождаща музика по коктейли и партита. В тихото свирене е истинското майсторство – още баба ми го каза. Любима публика ми е онази, която ме харесва, и аз нея.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
В периода 1999 – 2003 свирех по свръх луксозни американски и английски лайнери с английска шоу-данс група. С бенда жънехме успех след успех пред огромни аудитории – тогава свирех на кийборд и пеех, но много ми липсваше рояла. С много дисциплина и ранно ставане (отгоре на всичките си останали ангажименти не само към бандата, но и към кораба – там музикантите са екипаж и участват в учения и тренинги по медицинска помощ, екстремни ситуации и т.н.) – та свръх всичко това подготвих един кратък рецитал с много лека класика. Между номерата написах кратки и ударни текстове – нещо малко за автора и някоя друга шега. Много се притеснявах – просто не вярвах, че тези пасажери, които прекарват цели дни в Макареноподобни звуци, ще проявят интерес към нещо друго. Но се лъжех. Половин час преди обявения час за рецитала, пиано-барът беше тъпкан, хората на гроздове висяха и ме чакаха с прежаднели лица. Честно казано, малко се стъписах – пък и трябваше да ги омайвам на родния им английски… В края на концерта получих най-топлите аплодисменти, хората станаха на крака и след година пак разказваха за този концерт и ме питаха ще правя ли нови.

За какво мечтаете?
Една от мечтите ми е да участвам в проект за една нова и светла сграда, в която да има центрове за най-различни духовни практики, спортни занимания и голямо просторно заведение с картини, роял и дори възможности за цвето музика и танци. Нещо като културно средище за хора със сродни интереси, но в много широк диапазон.

Споделете някои от най-големите си гордости в професионално отношение.
Гордея се с факта, че с тази професия, ако не цял, то поне половин свят обиколих. Гордея се и с това, че на два пъти се оказвах първата българка, която свири в хотел в дадената държава. Това е много отговорно – защото по мен ръководството си създава мнение за българите въобще. И се радвам, че след мен застъпиха много други български изпълнители. Значи съм задържала мястото.

Гордея се и с факта, че – макар изучавала класическа музика, съм била винаги открита и любопитна за всички музикални стилове – свирила съм и кънтри, и рокендрол, музика от 70-те, песни на съвременни поп-диви като Тина Търнър, Шаная Туейн, имала съм в репертоара си парти песни като Макарена и Лейди Мармалейд, испански песни, дори съм свирила три месеца чалга с една друга колежка. Е – не издържах, това не е моята музика. Но беше интересен опит.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Зависи от жената. Мисля, че има жени, на които им харесва да са героини, но всъщност никой не ги задължава. Разбира се, при някои предимно женски професии заплащането е много ниско, оттам и битът на дамите, които ги практикуват е наистина труден. Това би трябвало да се промени и то много скоро. Все пак жените днес имат повече права и свободи от всякога и тенденцията ще се развива още, убедена съм.

Какво послание бихте отправили към българката?
Да бъде естествена, да бъде себе си, да открие и развие своята неповторима индивидуалност, да не се предава като жена след 35 -та си година, да не робува сляпо на модни тенденции и зверски диети. Всяко тяло си има своята оптимална форма и е естествено тя да не е еднаква у всички. Би било доста скучно, нали? А стремежът на всяка мода е да унифицира.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Обичам всички цветове, но най-често нося червено. Не нося убити нюанси, защото ме „захлупват”.

Песните, които харесвам, са много – първите две, които ми хрумват са Gentle Rain в изпълнение на Diana Krall и старата украинска песен „Черный ворон” – там един умиращ войник моли кръжащия около него гарван да занесе парченце от окървавената му риза на майка му, да върне пръстена на годеницата и да им каже, че е паднал в бой за родината. След това щял да се остави в ноктите на гарвана.

Харесват ми смесени вкусове, като в азиатската кухня. Ако трябва да избирам по отделно, май си падам по леко горчиви вкусове – като бира, например.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?

Тук ме хващате натясно. Хич ме няма в кулинарното изкуство. Тъй като когато съм по хотели и кораби, се храня в ресторантите им, а като се върна вкъщи ме чака майка – кулинарен факир. Като остана сама, я карам на салатки и пилешки пържолки, защото откак се помня, внимавам с калориите. Все пак обичам да приготвям един много вкусен ориз по кипърски, който редовно обира овации.