Загадката Мона Лиза

Картината показва жена, гледаща към наблюдателя с така наречената "загадъчна усмивка".

Историята

Вероятно Леонардо е започнал да рисува Мона Лиза през 1503, и, според Васари, я завършва четири години по-късно.

Леонардо взима със себе си картината от Италия във Франция през 1516, когато крал Франсоа I кани художника да работи в Кло Люс близо до замъка на краля в Амбоаз. Кралят купува картината за 4000 екю.

След смъртта на Леонардо картината е отрязана, като са отстранени части от двете страни на картината. Първоначално е имало колони от двете страни на фигурата, познати на изкуствоведите от ранните копия на творбата. Краищата на постаментите все още могат да се видят.

Картината първоначално е изложена във Фонтенбло, а по-късно е преместена във Версайския дворец. След Френската революция е преместена в Лувъра. Наполеон I я премества в спалнята си в Тюйлери; по-късно отново е върната в Лувъра. По време на Франко-Пруската война от 1870-1871, картината е извадена от Лувъра и скрита някъде във Франция.

Заглавието

Заглавието на картината идва от биографията на Леонардо да Винчи, написана от Джорджо Вазари и публикувана 31 години след смъртта на художника. В нея, той разпознава модела като Лиза, жената на заможния флорентински бизнесмен Франческо дел Джокондо. "Мона" е съкращение от италианското "madonna", което значи "моя дама", еквивалента на английското "Мадам" или българското "Госпожа", тоест заглавието може да се преведе като "Госпожа Лиза".

Другото заглавие, с което е известна, е Джокондата, което е женската форма на Джокондо. На италиански джокондо значи също "безгрижен", така че Джоконда в превод е "безгрижна жена". Заради усмивката й, тази версия на заглавието е двусмислена.

И Мона Лиза, и Джокондата са утвърдени като заглавия на картината едва през 19 век. Преди това, картината е била наричана с различни описателни фрази, като "Неизвестната флорентинска дама" и "куртизанка в мъглива неяснота".

Предположения

През годините след смъртта на Леонардо да Винчи хората си задават въпроса коя е жената седяща срещу художника. Освен за съпруга на търговец, Мона се смята за женския облик на да Винчи, след като са направени съпоставки с образите на художника и портрета. При задаването на въпроса защо Лиза се усмихва загадъчно и как е могла да стои неподвижна и усмихната толкова много време, историци и учени изказват предположение, че Джокондата всъщност е имала болест, която не е позволявала на лицевите мускули да се отпуснат и следователно това е било ежедневното й състояние. Много историци и любители на италианския гений удостоверяват факти, според които Мона Лиза е била бременна, когато картината е била пред завършване, което личи и от подчертаната й фигура, като например това, че е поставила ръцете си върху корема, опитвайки се да го скрие. От момента, в който е нарисувана, та чак до днешния ден, никой не е могъл да отговори на този въпрос с абсолютна точност и стопроцентово убеждение, че това, което говори, е истина. Различните източници твърдят различни неща, понякога (доста често всъщност) се опровергават взаимно. Ако можеше Леонардо да Винчи да чуе какво говорят за творбата му, сигурно би се изсмял, заявявайки, че вървим в напълно погрешна посока. А може и да не го направи. Кой знае?

Ако питате някои специалисти, Мона Лиза страда от парализа на лицевия нерв. Или от парадонтоза, като с тази странна усмивка всъщност прикрива изпопадалите си зъби. Или твърдят, че такава усмивка е характерна за глухите. Или пък че нейното отсъстващо изражение е типично за бавноразвиващите се хора. Или са на мнение, че такава усмивка се появява при хора в начален стадий на алкохолно опиянение. Наистина има значение и с кого говорите.

Може би най-оправданото твърдение е, че усмивката на Мона Лиза е свързана с човешкото зрение. Според професора от Харвард Маргарет Ливингстън усмивката на Джокондата е очевидна само тогава, когато зрителят не гледа директно в устните й, а фокусира погледа си в други части на лицето. Ливингстън предполага, че изчезването на усмивката при смяната на ъгъла на зрение е свързано с това, как човешките очи обработват визуалната информация. Особеностите на зрението при човека са такива, че погледът по права линия възприема добре детайли, а по-лошо сенки.

Изплъзващата се усмивка на Мона Лиза се обяснява с това, че тя е разположена почти цялата в нискочестотния диапазон на светлината и единствено периферното зрение може да я възприеме добре.

Съществува и друга теория обаче, според която Мона Лиза не се усмихва, а е по-скоро склонна да се усмихне. Ако човек съсредоточи погледа си в горната част на лицето, наблюдавайки с периферното си зрение устата й, то той ще види, че устните й не са в поза за усмивка.

Това са само няколко хипотези, както споменахме, защото не може да се твърди със сигурност нещо за картина, чийто автор отдавна не е между живите. Ако не друго, то говоренето за някого, когато той не може да те чуе, не е учтиво. А вероятно именно мистерията е направила тази картина толкова известна. Човек иска да разбира всичко, и когато има нещо, което той не може да проумее, това дразни егото му и той търси всячески да го разбере. Невежеството е блаженство, се казваше в един филм. Знанието е отговорност. Ако разгадаят картината и разберат коя е позиращата жена, дали тогава интересът ще бъде същия? Или ще потъне в забвение?

Коментар на Иво: Не се усмихва. И не е седяла през цялото време усмихната, докато са я рисували. Вижте лявата буза как е леко издута повече. Просто дъвче резенче лимон!