Мона Чобан за мъжете

Какви са професионалните ви амбиции днес?
На моята възраст не бих се определила вече като амбициозна в професионално отношение. По-скоро вече правя това, което искам. Пише ми се – пиша. Днес ме занимават мъжко-женските отношения – нищя тях, утре може да е друго...

Професия или хоби е за Вас писането на книги?
Май е просто желание – задоволено. А щом изкарвам и хляба си от това, навярно е и професия.

Разкажете за своето вдъхновение? Кое и как Ви мотивира да пишете?
Поне при мен писането е вътрешна необходимост. То е нещо като секса, като махмурлука след пиянство – нещо, което напира отвътре и не можеш да не го направиш. Всичко може да ме провокира – днес едно, утре друго. Важното е онова усещане, което е като напор, като порив, който не можеш да не изразиш. Чудесно е, когато го има. Чудесно е като изживяване.

Има ли интерес българинът към книгите и четенето според Вас?
Ще ми се да вярвам, че не е отмряла традицията у нас да четем. Един народ, който е съхранил през вековете и себе си и писмеността си има отношение към словото изобщо. Естествено, всичко търпи развитие – вкусовете ни към различните видове литература, музика и т.н. Не може да се прави паралел с вчера или утре. По-важното е, че интерес към писаното слово има.

Някои от книгите, които препрочитате?
При мен с книгите е като с музиката – зависи от моментното ми настроение. Но пък и изкуството е за това, да му се наслаждаваме, да изпитваме всеки своето си удоволствие. Невероятно е, когато след години в един уж познат текст, звук или кино картина виждаш, откриваш нещо ново.

Могат ли жените без мъжете? Къде е границата между феминизма и правото на всяка жена да отвоюва своите права и свободи?
Навярно всеки може без всеки. Все пак ние се раждаме и умираме сами. Въпросът е нужно ли е да го караме без мъже? А границите и рамките всеки сам определя. Ако носиш дадено право и свобода в себе си не е нужно да я отвоюваш, да се бориш за това, което по право ти принадлежи. Ако не е вътрешно състояние – бори си се, никой не ти пречи, но такава борба е безсмислена.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
Хм, странен въпрос. Първо смятам, че ми е малко рано за равносметки:))) А и това, което считам за успех днес, утре може да предизвиква голямо недоволство. Но... май успех е това, че родих и отглеждам две прекрасни бъдещи жени; че се научих или поне се уча да съм свободна вътрешно, да правя каквото си искам (в хубавия и пълноценен смисъл на този израз).

За какво мечтаете?
Навярно звучи доста общо, но май единственото, което нямам и продължавам да искам е вътрешна хармония и спокойствие. Но при моята вечно недоволна и бурна натура едва ли ще успея да го постигна. навярно това се нарича истинска мечта, която никога няма да се реализира.

Споделете някои от най-големите си гордости в професионално отношение.
О, нямам такива. Надявам се, че най-важното ми предстои. А и за един пишещ човек, гордостта и удоволствието, както и самото писане, са самотен акт. Щастието е, когато ти хрумне и запишеш някой наистина добър израз, някоя идея...

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Геройство е да си човек по всяко време – без значение жена или мъж. Аз не деля хората на полове, а на души. Истинско е да си щедър и благ човек.

Какво послание бихте отправили към българките?
Знам ли... Не се изживявам като месия, нито като човек, който има правото да поучава или раздава послания. Убедена съм, че всеки за себе си може да види най-вярната посока, да избере най-верния път. Че коя съм аз да отправям послания? Аз съм само обикновен човек, който отразява останалите хора по пътя си и не се притеснява да разказва това, което вижда.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Нямам нищо любимо. Опитвам се да не се обвързвам с нищо. Живота е една прекрасна игра, една екскурзия, за която ми се е паднал билет. Просто ще пообиколя още малко и няма да отнеса нищо. Затова и не е нужно да се пристрастявам към нищо.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си? И с какво вино към него?
Слава Богу, къщата ми често е пълна с приятели. Всеки от тях има различни предпочитания към това, което готвя, но моето любимо ястие май е пилешко с 4-5 вида сиренца и сметана. Разбира се, с червено вино, любимото ми е Мавруд, и всичко това гарнирано с много забави, закачки и щуротии.

Предколеден разговор с Мона Чобан