Да си жена е истинско геройство

Виктория Лазова над 6 години работи като журналист в областта на ИТ. От година и половина е редактор в едно от водещите ИТ издания у нас – вестник “InfoWeek”. Омъжена е, с едно дете. Завършила е Националната природо-математическа гимназия, София, и Физическия факултет на Софийския университет, специалност “Квантова електроника”. Работила е последователно в Централния институт по изчислителна техника, Института по оптика и като аспирант на редовна аспирантура към Техническия университет в София. Над седем години е работила в Университетско издателство “Св. Климент Охридски” като завеждащ редакция “Физика и технически науки”, както и като извънщатен редактор и преводач към големи издателства у нас.

За каква професия мечтаехте като дете?
Разбира се, както почти една трета от малките момичета, и аз мечтаех да стана певица. Не че умеех да пея, но пък много ми харесваше, и често се вживявах в тази роля, награбила лъжица вместо микрофон и обула обувките с висок ток на майка ми. Естествено тази ми детска мечта бързо отмина, главно поради липсата на певчески възможности, и почти неусетно минах в другата крайност. Започнах да се заглеждам в звездите, да откривам по-известните съзвездия по небето, въоръжена със звездна карта в ръка, и да мечтая да стана космонавт. Тази мечта породи желанието ми да уча физика и въпреки че в Университета не записах специалност “Астрономия”, детското ми увлечение по звездите сякаш не ме е напуснало и до днес. Дори и сега съм в състояние да съзерцавам звездното небе, особено при ясна нощ в планината или на морския бряг, и да си мисля за необятността на Вселената и безкрая на човешкия порив. За жалост обаче това ми се случва все по-рядко.

Какви са професионалните ви амбиции днес?
Харесвам професията, която практикувам. Журналистиката е нещо, което дава възможност за изява, възможност да си все на гребена на вълната, да си в крак с новостите, особено ИТ журналистиката. Техниката и постиженията на хората в тази област винаги са ме вълнували, затова много харесвам работата си. Вероятно никога няма да престана да се възхищавам на човешкия ум и развитие. И дано да е така.

Що се отнася до професионалните ми амбиции, да, те са да се усъвършенствам все повече и повече, да доказвам на себе си, пък и на другите, че мога да постигна всичко, каквото си поставя за цел. Невинаги е лесно, но в повечето случаи си струва усилието. Дори и само за собствено морално удовлетворение. Така че целта ми е да бъда добър професионалист. И всъщност съм убедена, че с каквото и да се захване човек, не трябва да гледа повърхностно на нещата, а да вниква в тях и да се стреми да постига съвършенството в избраната от него професия.

Как се справят жените с високите технологии, компютрите и Интернет, според Вас?
Мисля, че българката е много отворена към постиженията в областта на техниката. Ако направите бегла справка, ще видите, че почти всички журналисти от водещата българска ИТ преса са жени, и това не е случайно според мен.

Любопитството и любознателността са присъщи черти на българките като цяло. Те са заложени в нас по рождение и все си мисля, че трябва да съхраним в себе си този дух на откривателство и търсене, това любопитство към света наоколо. Затова донякъде ме боли, когато виждам как съзнателно вкарваме българката в руслото на конкурсите за красота и поведението на “миска”. Ще бъде жалко, ако се поддадем на тази линия и загубим пъргавината на ума си и любознателността към света около нас.

А как се справят жените-журналисти в отразяването на новости в тази област?
Да вземем една стандартна ситуация на пресконференциите, предназначени за ИТ изданията. “Българската ИТ преса е представена главно от жени”, е често чувано възклицание от страна на мениджъри на големи западни фирми. При това реакцията е съвсем спонтанна. И с неизменната западна любезност следва фразата “С извинение към мъжете в залата.” Мисля, че това е достатъчно като отговор на въпроса ви.

Кое е най-интересното и предизвикателно във Вашата професия?
Както казах, според мен това е предизвикателството да си в крак с новостите винаги и навсякъде. Да улавяш темпа на развитие на информационните технологии и високите технологии като цяло и да следиш пулса на времето, в което живееш. Когато постигна това, се чувствам удовлетворена, когато не успея, чувствам някаква празнота. Но пък това ме амбицира още повече.

Работите и с книги – разкажете ни и за това свое занимание?
Книгите са моята голяма страст. Още като малко момиче често пропусках играта навън, зачетена в някоя увлекателна книга. И не спирах нито за храна, нито за игра, нито за спане, докато не я прочета. Е, отнасях си главоболието впоследствие, но пък душата ми беше пълна. Докато четях, заживявах в друг свят – сред индианците на Северна Америка, сред приключенията по екзотични острови, или най-често – сред безбрежния океан на Космоса.

Не съм предполагала тогава, че книгите ще станат моя професия, но… никога не знаеш какво ти готви животът. Случи се така, че макар и доста далече по образование от литературата, започнах да се занимавам с книги – като редактор и преводач, и открих колко много предизвикателство има в това да направиш една стойностна книга. И да не се срамуваш после, че тя е излязла от твоите ръце. Затова често в миналото, в периода, когато книгите и книгоиздателите никнеха като гъби, съм се срамувала заради моите “колеги” редактори, които безразборно и безогледно допускаха появяването на книги на пазара, замърсяващи езика и пълни с най-елементарни грешки. Радвам се, че днес това се случва все по-рядко.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
Трудно ми е да отговоря. Може би трябва да разделя нещата в професионален и в личен план. Така че професионално като най-голям успех мога да посоча трансформацията, която успях да направя в своето професионално развитие. Тръгвайки от една силно фокусирана върху научните изследвания и научната работа кариера, направих силен завой към редакторската работа и журналистиката. Искрено се надявам да съм успяла в това си начинание.

А в личен план, разбира се, повод за гордост са семейството ми и моят син, който, надявам се, съм успяла да възпитам в ценностите, с които аз съм отрасла и които уважавам.

За какво мечтаете?
Да пътувам. Да обиколя света с любимите ми хора. За мен най-голямото удоволствие е да посещавам чужди страни, да почувствам атмосферата на всеки град, където отида, да създам приятелства във всяка страна, която посетя. Пътуването за мен е свобода и безкраен низ от чудесни преживявания.

Споделете някои от най-големите си гордости в професионално отношение.
Нещо, което ме кара да се чувствам горда, е интервюто, което взех, от президента и собственика на една от световните мрежови компании – Allied Telesyn, както и факта, че мое интервю с един от вицепрезидентите на IBM бе качено на сайта на компанията за региона Европа, Близкия изток и Африка, базиран в Париж.

Но все се надявам, че поводът за най-голямата ми професионална гордост все още предстои.

На какво бихте желала да научите децата си?
Преди всичко на отговорност към задълженията им и към това, с което се занимават, независимо дали е учение или работа. Ако човек постъпва с необходимата взискателност и отговорност към това, което върши, успехите не закъсняват.

И разбира се, на честност и прямота в отношенията с хората.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Да, мисля, че да. Жената днес трябва да съчетава кариера, семейство, възпитание на децата и домакински задължения. А това си е истинско геройство.

Какво послание бихте отправили към българките?
Мисля, че вече го казах. Да не престават да търсят щастието, да не престават да бъдат любознателни, да вървят напред в професията. Мисля, че българката е извоювала правото си да я възприемат наравно с мъжа, дори в такива традиционно мъжки професии, каквито са например ИТ. Българката се е борила и продължава да се бори за оцеляване, за професионална кариера и за лично щастие рамо до рамо с мъжете и не трябва да загубим това, към което днес се стреми целият свят.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?

Любим цвят – жълт. Любима песен – не зная, много са, но може би “Wish you were here” на Pink Floyd. Вкус? Съчетание на сладко и солено. А за мястото съм категорична – Седемте рилски езера с тяхното невероятно очарование, красота и величие.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Телешко с топено сирене, поднесено с вино розе. И задължително свещи на масата, кристални чаши и приглушена музика.