Геройство е да постигнеш себе си

* Снимките на Лидия Кулекова можете да видите на http://photo-cult.com/author.php?aut=Amelid и на www.photo-forum.net (профил Amelid)

За каква професия мечтаехте като дете?
Винаги съм искала да се занимавам с изкуство, да бъда творец, да играя. Обичам да рисувам, да измислям разни истории, да се вживявам в някаква роля. Като цяло предпочитах момчешките игри и активни занимания – футбол, всякакви стрелби, игра с войници, топчета, конструктори. Представяла съм си, че ще бъда спортист, изследовател, космонавт, следовател, пилот на самолет, водолаз... Но не съм предполагала, че страстта ми ще се окаже фотографията.

С какво се занимавате в момента и какви са професионалните ви амбиции?
През последната година работя на свободна практика, като пред обектива ми попада всичко от ежедневие до постановка. Обичам да снимам както в студио, така и навън. Снимам предимно на събития, като сватбени и семейни тържества, фирмени мероприятия и коктейли, детски празници, абитуриентски балове. Също така художествени и рекламни фотосесии на дизайнерски колекции и продукти. Постоянен ангажимент имам към списание “Булка” като фотограф на рекламните сесии.

Бих искала да се занимавам в сферата на рекламата. Да съчетая художествените си умения и фотографията, за да се получи идейно, художествено, технически издържан и завършен продукт.

Кое е най-интересното и предизвикателно във Вашата професия?
Предизвикателството във фотографията е в опита да пресъздадеш едно състояние, движение, мисъл, разказ или дори цял живот само в една снимка. Много е важно да се научиш да слушаш и усещаш, за да спечелиш доверието и откровението на отсрещния, да почувстваш енергията на мястото, да го опознаеш, за да можеш да покажеш същността му и да бъдеш достоверен. Нужно е да възпиташ окото и сетивата си, за да успееш да уловиш момента, да погледнеш на един обект от различен ъгъл, така че той, макар един и същ, да бъде нов и интригуващ.

Разкажете за вашата изложба и автопортретите ви.
Когато човек твори, той се развива и променя. Нужно е периодично да спре за миг и да се обърне назад, за да направи самопреценка. За мен една изложба е олицетворение на някакъв установен резултат, на определен етап – започнат или завършен. През последните десет години съм присъствала на почти всички фотоваканции. Именно там, през 2002 г. започнаха моите първи прояви като модел, в приятелска среда, между другото. Постепенно започнах да пречупвам погледа си и да се възприемам и от другата страна на обектива. В момента идеята за автопортретиране е предизвикателство за мен и опит за себепознание.

Изложбата ми “Лидия Кулекова – фотограф и модел” беше открита на 7 септември на XII Фотоваканция в ММЦ Приморско. Освен фотографиите си, включих и снимки от най-близките си приятели, запечатали типични за мен състояния и ситуации. Желанието ми беше зрителят да съпреживее емоциите ми, за да се запознае със самата мен като характер.

Оттогава имам нови попълнения в колекцията автопортрети и се надявам до края на годината да експонирам изложбата отново в София.

Споделете някои от най-големите си гордости в професионално отношение.
В периода от 1997 г. съм участвала в доста пленери, като най-добре организирани и ползотворни за мен бяха “Стъклен свят” в гр. Търново през 2001 г., “Стара Загора днес” в гр. Стара Загора през 2003 г. и “Бодиграфия” в гр. Търново през 2006 г., снимки от които в последствие ми донесоха награди. Участвала съм и в няколко пленера и един уъркшоп като модел. Освен това съм позирала на няколко български фотографа, снимки на които са участвали в изложби и конкурси, а един от тях спечели и доста награди в България и чужбина.

На пленера “Бодиграфия” в гр. Търново тази година бях поканена като модел, но организаторите ме включиха и като фотограф. Бях напълно удовлетворена, защото в крайната колекция на изложбата като модел присъствах на 16 от фотографиите от общо 51, две от които са мои автопортрети.

Участвала съм в пет конкурсни изложби на Фотографска академия, като през 2003 г. имах поощрение. Също така във всички конкурсни изложби на Национален фотографски салон Варна, с поощрение през последните 2 години и съпътстваща самостоятелна изложба през 2006 г. Участвала съм в няколко конкурсни изложби на Годишния преглед на Canon, както и на Фотоваканциите в ММЦ Приморско.

През 1998 г. получих първата си награда в международен конкурс в Белград, а през 2001 г., направих първата си самостоятелна изложба “В търсене”. През 2005 г. спечелих III награда на конкурса “Музика в обектива” в раздел “Фотография с подчертана творческа намеса в изображението”.

В конкурса на www.photo-forum.net – “Lumix Awards” тази година спечелих I награда в категория “Натюрморт” и участвах в обща изложба. В конкурса на www.photo-cult.com и jeans.bg – “Cool, sexy and fashion” спечелих награда за месец май 2006 г. и участвах в обща изложба. Мои снимки често са в избраната седмична колекция по категории.

За какво мечтаете?
Бих искала да пътувам, да обиколя света. Ако имах по-дълъг живот, бих прекарвала по няколко години във всеки един град, село или местност с различни хора, националност, обичаи, природа и животни. Но тъй като е кратък, бих се задоволила дори с една каравана и един самолет, с които за по-кратко време да посетя най-желаните места. Когато човек пътува, се откъсва като свободен електрон от ужким твърдата и сигурна земя. Само тогава, когато е малък и един от многото, може да оцени какво богатство е животът, препълнен с всичките му възможности и лица.

Мечтая като остарея да си имам една малка книжарница – работилница, в която освен вълшебни книги с ефект за запазване на детството, създаване на жажда за активен живот и връщане на вярата и любовта, да има разни дребни неща за душичката, като карнавални костюми, музикални кутийки, калейдоскопи, касички, стари снимки, криви огледала, моливи със сменящо се мастило, сухи цветя, ментови бонбони, морски миди на въженце, кутийки с различни миризми, и всякакви други изкушения. Бих седяла зимата до прозореца на люлеещ се стол, с коте на кълбенце в скута, скрита зад очилата в спомените си...

Мечтая да имам самолет, парапланер, кон, мотор, фотоапарат за подводни снимки.

А сега сериозно – искам да оборудвам голямо студио с нужната ми фотографска техника. Мечтай, дерзай и обичай! За да си жив, див и щастлив!

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Аз определям хората първо като човек и ги разделям на силен и слаб, добър и лош, умен и глупав и т.н., а след това на мъж и жена. Тялото е опаковката на съдържанието – личността. Определението “силен пол” би могло да бъде дадено с еднаква сила и на мъжа и на жената, според различните характеристики. Трудности и улеснения има и за единия и за другия.

Смятам, че е важно всеки човек да успее да отстоява позицията си и да преследва амбициите си, без да губи равновесие с околната среда. Геройство е да постигнеш себе си.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Трудно ми е да посоча любим цвят, песен, вкус или място, тъй като предпочитанието ми се определя от обстановката, състоянието, моментната потребност, настроение, компания и изобщо всичко, което ме заобикаля. Не може да бъде дадена строга дефиниция. Животът е динамичен и именно това е хубавото в него – разнообразието.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Не съм голям чревоугодник, което вероятно е и причината да не съм добър кулинар. Храненето за мен е по-скоро задължение, отколкото удоволствие. Разбира се, имам предпочитани ястия, като печено пиле, лозови сърми, миш-маш, шкембе чорба, таратор и др. Обичам да си приготвям ястия със зеленчуци и зърнени храни, както и супи. Освен че са полезни, са и по-лесни и бързи.

Коментар на Гери Александрова: Здравейте! Бях силно впечатлена от интервюто ви с Лидия Кулекова. Прекрасно е, че все още има такива хора – позитивни, смели в преследването на мечтите си, лишени от завист и злоба, изпълнени с любов и жажда към живота. Ако можех, щях да я поздравя лично, но и това е вариант. Радвам се, че има място, където читателят да изкаже своето мнение. Желая ви всичко най-добро и смело напред! Бъдете все така информативни, интересни и модерни!