Винаги напред и нагоре

За каква професия мечтаехте като дете?
Като дете мечтаех да обиколя света, затова исках да стана шофьор на камион. Ето защо в детските очи съм се виждала като тираджийка. А това, че станах художник е талант, който съм осъзнала и в последствие развила ;)

С какво се занимавате в момента?
В момента уча в Нов български университет “Компютърна графика и анимация”, същевременно работя в сферата на изкуството и отделям необходимото време на дъщеря ми Тайс, която скоро ще навърши 2 годинки. Всичко това на фона на борбата за реализация и развитието на личните интереси и таланти изглежда почти неосъществимо, но се стремя да балансирам.

Какви са професионалните ви амбиции?
От много време насам работя в областта на спорта. Мои са пластиките на тема борба, връчени на известни спортни деятели и спортисти. Една от последните ми работи е петнайсет килограмовата скулптура от бронз, връчена от Българската Сумо Федерация на известния спортист от световна величина Калоян Михайлов. Също така направих серия от картини представящи този азиатски спорт с автентични японски мотиви.

Иначе имам многобройни участия в сборни изложби, както и самостоятелни по живопис и скулптора. Не мога да се оплача от липса на вдъхновение или идеи. Стремежът към съвършенство е заложен в хората, затова винаги напред и нагоре. ;)

За какво мечтаете?
Смятам, че на хората им е нужно да поставят на съвсем друго ниво целите и желанията си, постигайки вътрешен комфорт. По този начин те ще се разбират по-добре, ще станат по-силни и няма да се отказват, спирани от поредната пречка, защото от моя скромен опит зная, че всичко се преодолява. Тези им качества биха променили света към по-добро.

Разбира се като художник не искам да отделям по-голямата част от времето си за тривиални неща, а да концентрирам силата и енергията си върху изкуството.

Кои са вещите, без които не можете?
Не съм вещоман, но като се замисля... май че не мога без червилото.

Геройство ли е да си жена, отдадена на изкуството и едновременно с това майка?
До скоро моят живот беше завладян от изкуството, но появата на детето преобърна всичко. Ежедневното обгрижване, игрите, възпитанието – всичко това е свързано с повече отговорности, особено за самотния родител. Проява на героизъм е да се бориш с ежедневието и неизвестността от утрешния ден.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Тюркоазен, музика... най-различна, желирано пиле, морето...

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за приятелите си?
Обичам да приготвям китайски ястия с риба, спагети и разбира се, любимото ми – желирано пиле.