Геройство е да съхраниш човека в себе си

За каква професия мечтаехте като дете?
Искаше ми се да се занимавам със страшно много неща. Когато съм била съвсем малка, любимото ми занимание било да застроявам стаята с десетки дървени и пластмасови къщички, сглобени от строителите, които ми се подаряваха с повод и без повод. Тогава родителите ми са предполагали, че от мен ще стане архитект. Спомням си, че в по-съзнателна възраст исках да стана режисьор, капитан на кораб, да работя в астрономическа обсерватория и да откривам нови звезди, да съм лаборант, който открива формули срещу смъртоносни болести, състезател по конен спорт, писател, композитор...

Откога се занимавате с уеб дизайн?
Първият сайт направих през 2002 година. Дотогава се занимавах с графичен дизайн и предпечат.

Как се ориентирахте към тази професия?
Беше ми интересно как нещата в интернет пространството изглеждат различно. Печатната медия има своята красота – релефа на хартията, миризмата на мастилото, качественото изпълнение. Красотата на уеб сайта е в обмислената и проста структура, удобната навигация, интерактивността, движението, играта. На практика творческият процес при създаване на дизайна е еднакъв. Затова в един момент реших да се занимавам и с двете.

Изисква ли се творчество?
Задължително. В това е същността. Богатото въображение е необходимост. Животът поднася моменти, от които можеш да черпиш страшно много и добри идеи. От теб се иска само да ги забележиш и да ги доразвиеш, пречупвайки ги през собственото си виждане за света.

Разкажете за най-интересния си проект досега?
Всичко, което правя ми е интересно. Бих го нарекла по-скоро хоби – не професия. Едно от големите предизвикателства беше рисуваната карта на Перперикон, която изработих това лято за един от клиентите си. Когато правих снимките, по които след това да работя, всичко, което виждах, беше купчини от камъни. В процеса на рисуването постепенно разкрих същността на всеки детайл и красотата на това, което са съградили предците ни. Живеем в приказна страна и е хубаво да започнем да ценим и пазим тази даденост.

Навлизането на Интернет все повече в бита, търговията и междуличностните контакти води ли повече клиенти, които искат да им направите уеб страница?
Определено! Хората отдавна усетиха мащабността на мрежата – колко много информация съдържа и колко лесно и бързо можеш да откриеш това, което те интересува. Все повече хора се ориентират да представят продуктите и услугите си именно по този начин. Дори най-елементарните сайтове – тип визитна картичка, могат да бъдат полезни.

Това, че сте жена помага ли Ви в тази професия?
Не мисля, че има значение. Важното са добрите идеи. Качественото изпълнение също. Останалото е въпрос на припокриване на вкусове.

Занимавате се и с фотография. Тя помага ли ви в работата?
Много. Дизайнерът изразява идеите си визуално. Това не винаги се състои само от съчетания на щрихи, цветни петна и букви... Една подходяща фотография може много да подсили внушаването на определено чувство у наблюдателя. Защото това е целта на дизайна: да те провокира; да те преведе по-лесно през изливащата се върху теб информация; да ти даде отговор; да те накара да изпиташ естетическа наслада...

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите като своя най-голям успех?
Това, че имам прекрасен човек до себе си. За такъв дори не бях мечтала. Важно е да имаш приятел, който те подкрепя и ти помага в начинанията. Творческият заряд е право пропорционален на усещането за пълнота в живота!

В професионален план – това, че клиентите се доверяват на усещането ми за това как да изглежда конкретния проект.

За какво мечтаете?
Да обиколя света и да се докосна до други култури... Да запечатам красиви и вълнуващи мигове с обектива... Да виждам все повече и повече усмихнати хора. Да направя нещо за опазването на планетата ни – в екологичен аспект. А най-много мечтая за момента, от който хората ще станат по-мъдри и ще заживеят в хармония със себе си и с природата.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Днес геройство е да съхраниш ЧОВЕКА в себе си.

Какво послание бихте отправили към българките?
Бъдете себе си и уважавайте това, което сте. Обичайте и приемайте хората такива, каквито са и им показвайте, че означават нещо за вас. Това е най-скъпият подарък, който можете да им поднесете!

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Оранжев. Едни от най-любимите ми песни са "High Hopes" на Pink Floyd и "Silent Lucidity" на Queensryche. Къпина. Планина.

Любима рецепта?
Мамините еклерчета с пухкав крем!
Има и един плодов кекс, който много обичам. Не му е сега сезона, но ето рецептата за него:

Продукти:
3 яйца, чаена чаша захар, чаена чаша кисело мляко, четвърт чаена чаша олио, 1 ванилия, 1 бакпулвер, 2 и половина чаени чаши брашно, средно голяма купичка плодове – пресни вишни или кайсии – според вкуса (лично за мен вишните са незаменими)
Приготвяне:
Разбърква се добре захарта с яйцата. Добавя се млякото и сместа се разбърква. Прибавя се олиото и се разбърква, докато поеме. Ванилията и бакпулверът се смесват с брашното. Прибавя се постепенно към първата смес като се разбърква непрекъснато, докато тестото поеме цялото количество брашно. Разбива се с миксер до получаване на гладка смес (който има здрави ръце – става и без миксер). В намазана с масло и набрашнена тавичка се изсипва тестото. Отгоре се нареждат плодовете (почистените от костилките цели вишни или половинките от кайсия) на разстояние, според желанието (аз ги предпочитам по-нагъсто). Пече се в предварително загрята до 180°C фурна до порозовяване. С клечка се проверява дали е изпечена вътрешността. След като се извади от фурната, кексът се оставя да изстине и се наръсва с пудра захар. Хубаво е да се приготвя вечер и да се консумира на следващия ден. Така сладкишът е поел соковете и е по-ароматен.