Да накараш зрящите да виждат

За каква професия мечтаехте като дете?
В детството си мечтаех за много и разнообразни професии. Първоначално исках да стана детска учителка. След това, когато започнах да се занимавам със спортни танци – танцьорка. Имаше период, в който рисувах и мечтаех да стана моделиер-дизайнер. След това екскурзовод и накрая мениджър.

Работите в предприятието на слепите в София – “Успех”. Какво Ви носи тази работа? Какви са основните предизвикателства?
Това, че в “Успех” работят и незрящи хора по никакъв начин не поставя предприятието в някаква по-различна пазарна позиция. Предизвикателствата са неизчерпаеми, както навсякъде. Определено смятам, че те зависят от това доколко човек ги търси, открива и успява да се справи с тях. Обичам работата си и се стремя да спечеля всеки потенциален клиент. Емоционално приемам успехите и несполуките, като изпитвам силна радост и удовлетворение при добрите сделки.

В чисто личен план – по някога се опитвам да накарам зрящите да “виждат”, защото често някои от тях гледат, но не виждат.

Кое е най-важното в работата Ви? Какви са Вашите професионални амбиции?
Динамиката и разнообразието от личности, ситуации и проблеми, с които се сблъсквам ежедневно. Искам да работя и се развивам в сферата на Рекламата и PR.

Кои Ваши качества смятате за най-полезни за работата Ви?
Може би това се вижда по-добре отстрани. Не съм сигурна доколко обективно бих могла да кажа, но ще споделя своите виждания по въпроса.

Определям се като амбициозна, толерантна и прецизна – последните две качества смятам, че следва да са стремеж на всеки. В течение на работата си установих, че за да си добър и успяващ в професията си са нужни и полезни комуникативност, гъвкавост и находчивост. Убедена съм, че във времето ще откривам и развивам доколкото успея и още други полезни качества.

Има ли моменти, в които в професионален план Ви е трудно като жена? Или се чувствате дискриминирана или улеснена от пола си?
Не бих казала, че трудностите в професионален план са продиктувани от пола. Смятам, че хората професионалисти не си позволяват нито да дискриминират, нито да толерират на основание полова принадлежност. Човек сам определя докъде може да стигне /да се простира/ отношението на другите към самия него.

Кое свое постижение бихте определили като най-голям или важен успех в личен или служебен план?
В личен план, успешното дипломиране в СУ “Св. Климент Охридски” и отглеждането на сина ми. В служебен съм затруднена да посоча нещо конкретно, но се надявам, че то предстои.

Успявате ли да балансирате времето и вниманието към работата и семейството си?
Смятам, че успявам. Уикендите се старая да прекарвам със семейството си сред природата. Когато силно желая нещо, го постигам. Жената не трябва да жертва едното за сметка на другото.

На какво искате да научите своите деца?
Искам синът ми да бъде честен, уверен, отговорен, позитивен, състрадателен – човек в пълния смисъл на думата.

Кои са вещите, без които не можете?
Снимки на семейството ми, фотоапарат, епилатор и дамска чанта, защото в нея има по малко от всички най-важни за мен неща.

Имате ли свое лично послание към другите жени?
Бъдете уверени в себе си и възможностите си. Превърнете “Аз мога” в личен девиз. Ценете истинските неща в живота, усмихвайте се всеки ден, бъдете позитивни и правете добро.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Бял. Много са. Шоколадов. Морския бряг.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Пилешки пържоли с топено сирене, сметана и гъби.
1-1,5 кг пилешки пържоли се нарязват на хапки и се слагат в кален гювеч. 250- 300 гр топено и пушено сирене се нарязва на кръгчета и се реди върху хапките. Добавят се около 300-400 гр нарязани пресни гъби /желателно печурки/. Залива се с 200 мл течна сметана и 100 мл бяло вино. Пече се около час на силна фурна.