Да не се страхуваме да бъдем себе си

За каква професия мечтаехте като дете?
Нямам спомен да съм мечтала последователно за някаква определена професия. Всички деца имат “артистични заложби” и аз не правех изключение – обичах да рисувам, да пея, да танцувам... Общо казано идентифицирах се с персонажи от книжките и филмите, и исках да бъда като тях. На пръв поглед изглежда случайно, но явно подсъзнателно съм се движила в такава посока, която естествено ме е довела до избора да бъда актриса.

Разкажете за спецификата на работата си и за амбициите ви в професионален план?
Предимството на нашата професия е разнообразието. В основата й стои играта, а за една интересна игра трябва да имаш богато въображение, да умееш да гледаш на света от различни гледни точки, да носиш и развиваш в себе си голяма палитра от човешки характери, да можеш да влизаш в “чужда кожа” и т.н. Амбициите ми са все в тази посока. Всяка роля носи нови предизвикателства и е много вълнуващо, когато успявам да се доближа максимално близо до истината за моите героини.

С какво последната ви пиеса “Паметта на водата” провокира българките?
Пиесата е прекрасна. Може да се каже, че е “дълбока вода” за всеки, който се срещне с нея, тъй като предлага огромен диапазон от теми, които докосват всеки човек – за греха и прошката, за любовта, за смъртта и живота, за корените и детството, за цената на реализацията... Огромни пространства в които се лута всеки човек и българките, разбира се, не правят изключение.

Пред публика трябва да изглеждате винаги свежа и отпочинала, как се поддържате и какви грижи полагате за себе си?
Да, така е. Надявам се да е така. Винаги, когато имам представление, от сутринта започвам “вътрешно” да се подготвям. Избягвам срещите с хора, имам си малки ритуали, които спазвам, опитвам да се съсредоточа... Но най-добрата рецепта за добрия вид е добрия сън. Ако тялото и душата ти са уморени, нищо не може да помогне.

Кои са вещите, на които държите най-много?
Обичам подаръците, защото ме свързват с хората, а не защото ги притежавам. Нямам вещи, към които да съм пристрастена.

Имате ли идол?
Не. Това е грях.

За кое отделяте повече време – за семейството или за професията си?
Не ги деля. Разбира се, че семейството ми е най-важно и дано не се налага, но заради него бих направила всякакви жертви. А в ежедневието засега успявам да балансирам между двете. Е, понякога работата ми отнема цялото време, но близките ми проявяват разбиране и винаги са насреща.

За какво мечтаете?
В духовен план, мечтая за по-хармоничен свят – без насилие, страх, несигурност и нищета. А в по-практичен... много ми се иска да посетя всяко ъгълче на Планетата, но мечтите затова са мечти, защото са нереални.

На какво искате да научите своите деца?
Децата не чуват, те виждат. Всички искаме да научим децата си на най-добрите неща, но мисля, че първо трябва да научим себе си на тях. И все пак ще кажа, че много искам детето ми да не се страхува да бъде себе си.

Какво послание бихте отправили към българките?
Нахално би било аз да отправям послания, но бих им пожелала да са смели.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Харесвам всички цветове, особено, когато на пръв поглед са несъвместими, но въпреки това излъчват абсолютна хармония. Харесвам Рей Чарлз, Арета Франклин, Елтън Джон, Питър Гейбриел, “Депеш Мод” и др. Обичам екзотични вкусове и миризми, а местата, които предпочитам, са тия, където има вода.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Коледните сарми, но тази рецепта я знае всяка българска домакиня