Великите хора са земни

Жени Монева е красива дама, интересен и приятен събеседник. Завършила е Киевската консерватория със специалност хорово дирижиране. След дипломирането си е работила за кратко като хоров диригент, след което постъпва на работа в БНР като музикален редактор, първо в програма “Христо Ботев”, а през 1993 година е поканена да работи в програма “Хоризонт”. Водила е предаването за българска поп и рок музика “Музикална борса” и класацията за поп песен “7+7” от създаването й. В момента можете да чуете гласа й като водещ на предаването “Музика в кадър” и е музикален редактор в неделното шоу “Ники и приятели”, където се изявява и като водещ при нужда.

Ежедневието й е свързано с музика, кино и с просперитета и успеха на най-голямото й богатство – вече порасналата й дъщеря. Малкото си свободно време обича да прекарва сред приятели, по възможност сред природата, на море, планина или просто в приятна компания.

За каква професия мечтаехте като дете?
Не знам как така се случи, но по настояване на майка ми се явих на конкурс в детския радиотеатър обявен от Радио София. За първи път попадах в радио, на входа охраната на радиото спря баща ми, защото нямал право да влиза и така останах сама. Насочиха ме към студиото и аз някак си го намерих. Никога преди не бях влизала в толкова различна обстановка, бях на 8 години и когато стигнах до студиото, веднага ми дадоха да прочета непознат текст на микрофон. Нямах проблеми с четенето, но ако не сте влизали в студио трябва да знаете, че то е свързано с тонрежисьорската кабина със стъкло, всички хора са там отсреща, а ти в студиото седиш изолиран и сам в тишина. И така изведнъж един глас ми каза да чета като светне червената светлина и аз започнах, само че бях толкова стресната от непознатата ситуация, че в един момент гласът ми не излезе, опитвах се да кажа нещо, но гласът мълчеше в гърлото, точно като в кошмар от сънищата. Оставаше да прочета точно още едно изречение от текста.

Хората видяха, че нещо става, казаха ми, че дотук е достатъчно и да си вървя. Бях изтощена и разстроена, че не успях да се справя както трябва и бях сигурна, че съм се провалила. Оказа се обаче, че минавам първия тур, после минах и втория и накрая останах в групата на избраните. В същото време бях приета в детския хор “Бодра смяна” и така се раздвоявах в мечтите си за професия между музикант и журналист. Много по- късно се случи така, че завърших Киевската консерватория със специалност хорово дирижиране, но все нещо ме теглеше към радиото, към студията, към невероятната атмосфера там. За мой късмет и двете ми мечти от детството се сбъднаха и сега съчетавам работата на музиканта и журналиста като музикален редактор.

Какво е за Вас музиката – ежедневие, празник, работа или удоволствие?
Имаше време, когато за мен музиката беше празник, когато все още учех и свирех на пиано, това беше магично време, защото навлизах в един непознат и чуден свят. После музиката стана работа, сега е ежедневие, но удоволствието от нея винаги го има, то никога не е изчезвало.

Какви са личните Ви музикални пристрастия?
Винаги съм харесвала класическа музика, независимо, че сега работя преобладаващо с поп и рок музика. Задължително следя и прослушвам новите неща в тези жанрове, което натоварва като задължение, но въпреки това успявам да намеря време да послушам и малко класическа музика.

Какво е най-важното за един музикален редактор?
Музикалният редактор трябва да е много организиран, да е точен, да познава много добре музиката, с която работи, да е информиран за всичко, което излиза на музикалния пазар и да умее да контактува с музикантите, да се опита да гледа на нещата и от тяхната позиция. Все пак мисля, че най- важното е да не демонстрира личните си музикални вкусове и да не ги налага на аудиторията.

Разкажете ни за любопитна или вълнуваща случка от професионалния Ви живот.
Никога няма да забравя 24 май 1998 година. Трябваше да водя поредния 5-ти ежегоден концерт- церемония по връчването на поп и рок наградите в класацията 7+7 на предаването “Музикална борса”. Първото място за поп песен печелеше Илия Ангелов с неговата “Не плачи за мен, България”. Всичко беше уговорено за участието му и вечерта преди концерта направихме последните уточнения, кога трябва да дойде, да си изпее песента и да си получи наградата. Проблемът беше, че дъщеря му точно тази неделя се женеше, но Илия обеща, че ще дойде в промеждутъка между церемонията и ресторанта. Концертът се излъчваше на живо по програма “Хоризонт” и се снимаше от БНТ- Канал 1. Когато наближи началото, аз реших да му се обадя, за да видя как се развиват нещата при него и той ми съобщава, че “доброжелател” допълнително му бил казал, че няма нужда да присъства! Шокът беше невероятен! Концертът започваше, а неговата песен бе на първо място!!! Не знам как успях да го уговоря, но Илия изведнъж каза: “Добре, идваме с булката и сватбарите и после ще отидем в ресторанта!” Никой в публиката така и не разбра какво точно е станало, нещата минаха гладко и по сценарий, но само аз си знам какво преживях.

А другото ми голямо преживяване, но позитивно, беше тази пролет, когато бразилският писател Паулу Коелю беше в София. Много спешно ми позвъниха, за да ме попитат дали дъщеря ми и аз можем да му правим компания за няколко часа, да го разведем из София, да му покажем по-известните места и магазини, защото Паулу Коелю искал да говори само на английски. Е, това се казва изненада! Времето обаче беше лошо и останахме във фоайето на хотела, на лека закуска и невероятен човешки разговор, което за пореден път ме убеди, че великите хора, може би затова са велики, защото са много земни и достъпни.

Има ли моменти, в които в професионален план Ви е трудно като жена? Или се чувствате дискриминирана или улеснена от пола си?
Не, никога не ми е било трудно, професията ми е много интересна, среща ме с много различни хора, аз обичам да общувам. Никога не съм се чувствала дискриминирана, нито пък пола ми е давал предимство.

Кое свое постижение бихте определили като най-голям или важен успех в личен или служебен план?
Убедена съм, че това ми предстои, но така или иначе била съм жури в Конкурса за песен “Бургас и морето”, миналата година бях в Киев за първото участие на България в “Евровизия 2005”, предаването, което водя за филмова музика “Музика в кадър”, всеки петък от 15 до 16 часа по програма “Хоризонт”, огромно удоволствие ми носи и предаването “Ники и приятели”, където съм музикален редактор и замествам Ники Атанасов, когато се налага.

За какво мечтаете? Кои са вещите, без които не можете?
Мечтая да станем истинска европейска държава и дано по-скоро да се изравним като стандарт и манталитет с останалите страни от европейския съюз. Нещото без което не мога – “без радио не мога”, както пее Лили Иванова, всъщност това е Интернет, микрофон и дамската ми чанта, която винаги е претъпкана.

На какво искате да научите своите деца?
Имам прекрасна дъщеря, много амбициозна и целеустремена, завърши Американския колеж в София и това определи следването й в САЩ. В момента учи политически науки, немски език и маркетинг и мениджмънт в Duke University в щата Северна Каролина. От това, което виждам в нея, разбирам,че добре съм си свършила работата. Тя слуша много класическа музика, ходи на симфонични концерти, мюзикъли, театър, много добре е ориентирана за най-новата музика и се чудя как успява да се справи с всичко. Дори вече откривам, че аз започвам да се уча от нея на много неща, особено при високите технологии – уменията, които получава от приятелите си и състудентите, са много полезни и много нови за мен.

Имате ли свое лично послание към другите жени?
Вярвайте в себе си!

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Май синият е любимият ми цвят. Музикалните ми вкусове се менят, в момента много любима песен ми стана “Менди” на Бари Манилоу, дори веднъж я слушах без прекъсване повече от два часа. Обичам бананов или ягодов шейк (според сезона). Розариума на НДК, за съжаление там отдавна няма рози.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Често в къщи ме карат да правя пици и наистина стават много вкусни, не знам как се получава, но се изяждат за отрицателно време. Карат ме да готвя и “Бьоф Строганов” и зеленчукови крем супи. Но сега ще ви дам рецептата на една торта, която винаги извиква сантимент у мен. Тя е направена специално за посещението на президента Никсън в Киев, когато се среща с децата от момчешкия хор на Държавното радио на Украйна. Правеше ни я моята преподавателка Елеонора Виноградова (мир на праха й), която бе и диригент на този момчешки хор. В края на всяка учебна година, тя ни събираше в дома си на чай и торта. Прекрасни спомени! Приготвянето е лесно, а вкусът... опитайте сами!