Чудесата...

Представям ви Снежанка – прелестната придружителка на Дядо Коледа, която му помага в разнасянето на подаръците по цялата земя. Истината е, че докато Дядо Коледа го гледат винаги в ръцете, Снежанка я съзерцават с пиетет и възхищение от глава до пети, защото тя неизменно е ослепително красива.

Въпреки крайно натоварената си програма Снежанка се съгласи да даде ексклузивно интервю, специално за електронното издание Аз жената и да разкрие пред българските жени своите снежни тайни.

За каква професия мечтаехте като дете?
Винаги съм мечтала да пътувам и да общувам с хора. Още от малка започнах да пътувам с Дядо и той ме въведе във вълшебния свят на щедростта. Мога да кажа, че живота ми е една сбъдната мечта.

Знаем, че вие сте в основата на организацията по Коледа, завършили ли сте връзки с обществеността, пиар или нещо, което да ви помага в работата?
Знам, че хората учат по няколко висши образования, за да станат успешни пиари на големи международни компании, но на мен просто не ми остава време да запиша университет, завършила съм само Снежното училище в Лапландия и това ми стига. Знам говоримо и писмено всички съществуващи земни езици, но това не е най-важното, защото, за да организираш Коледа преди всичко трябва много любов, фантазия и вяра в чудеса – а знаете, че такива неща не се учат в университета, по-скоро вечер край камината, когато Дядо разказва вълшебните си приказки.

Как се организира такова грандиозно събитие като Коледа?
Започвам с подготовката за Коледа още на 2 януари, знаете че се изисква много работа. Звездният сателит е винаги включен, така че да записва и да следи всичко, което става по земята. Така Дядо Коледа следи дали децата слушат, дали си изяждат обяда и дали вечер си мият зъбите преди лягане, но най-вече се вглежда дали имат добри сърца. Разбира се той не забравя и възрастните, но когато Дядо преглежда стенограмите често плаче. Те понякога казват, че всичко се купувало с пари, а което не можело да се купи с пари се купувало с много пари и тогава той прибира вълшебния прах в сандъка и чудесата запраща на тавана. Трябва дълго да го увещавам, че те, хората, само така си говорят, но всички те се нуждаят най-вече само от любов.

Получавате ли много писма?
Да, разбира се – милиони и милиарди писма от малки и големи деца – Ако питате децата, Коледа трябва да е няколко пъти в годината. Те винаги имат желания и мечти и именно поради тях Коледа продължава да съществува.

Какви са желанията на децата към Дядо Коледа?
Всякакви. От малко плюшено мече, до огромна писта с много колички, искат все повече електроника, но най-вече искат мама и татко да ги обичат, да са здрави и да имат свобода да мечтаят.

Кой ви помага за подаръците?
Разбира се джуджетата. Някои от тях са се специализирали в направата на колички, други на кукли и мечета. Някои от тях започват кариерата си на джудже с направата на люлеещо се дървено конче и завършват със сглобяването на Мерцедес.

Имате ли някакво изискване към джуджетата?
Основното изискване е да са работливи и да обичат децата. Трябва да обичат да подаряват, да са щедри и благородни.

Какво Ви вдъхновява?
Трепетното очакване за чудеса ме кара винаги да летя. Обожавам да излитаме с Дядо Коледа с шейничката в небето и да посипваме вълшебен прах над земята. Тогава сърцата на хората се отварят по-широко и надеждата по-лесно влиза в душите им.

Какво ви натъжава?
Когато някой плаче по Коледа и няма кой да му вдъхне надежда. Когато звездният сателит открие такъв човек, тогава ние прелетяваме първо над него и Дядо загребва от чувала си една пълна шепа с надежда, която да го накара да се усмихва с очакване.

Как успявате да изглеждате винаги перфектно?
Имам си моите малки тайни. Използвам крем от Северното сияние, който не само блести, но и запазва кожата. А вярата в чудеса е тази, която не ми позволява никога да остарявам.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Винаги е геройство да си жена, те са тези, които носят магията на уют в дома.

Какво послание бихте отправили към българките?
Да вярват в чудеса и самите те да бъдат чудо за някого.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Любим цвят – разбира се белият. Обичам всичко около мен да е искрящо бяло, това дава усещане за чистота, много надежда и ново начало. Искам хората да ме запомнят именно с това.

Песен – Тиха нощ, свята нощ... тази песен винаги ме кара да се вълнувам с копнежите на цялото човечество.

Вкус – Коледния пай. Предизвиквате ме към откровеност. Да ви кажа честно, Дядо Коледа не може да хапне повече от няколко парченца, а децата са толкова мили и добри – всички те оставят по нещо вкусно. Истината е, че ние с джудженцата хапваме по-голямата част от Коледните вкуснотийки, защото той бързо се уморява и казва: “Деца, не мога да хапна и парченце повече” и тогава идва най-веселата част, пада голямо лапане и цапотене с Коледни пайове. Ще кажете, как успявам да запазя дрехите си винаги толкова искрящо бели – е и аз си имам моята малка тайна – снежен прах, който заличава и най-упоритите петна.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие?
Снежни топки – любимите на всички джуджета. Те са доста лакомички и изяждат неограничено количество от тях.

1 ч. чаша размекнато масло от Млечния път
3/4 ч. чаша пресята звездна пудра захар
10 с. л. портокалов или лимонов сок
2 чаши и половина искрящо бяло брашно
3/4 ч. чаша кристална захар за празнична украса
1 щипка вълнение
10 шепи очакване
настъргано празнично настроение
колкото имате надежда
любов в неограничено количество – колкото повече, толкова по-вкусно

Разбийте в купа маслото с миксер за около 3 минути. Добавете пудрата захар и разбийте отново, добавете 2 с. л. от изцедения сок. Накрая изсипете брашното и останалите вълшебни продукти. Омесете тестото с ръце и оформете топки. Печете върху намазнена хартия на 170 градуса, за около 15 минути. Оставете сладките леко да се охладят.
Размесете кристалната захар с останалата част от сока. Оваляйте топките в сместа и поръсете с вяра в чудеса. Хапвайте в очакване на чудесата.