Даряването трябва да се споделя

Весела Герчева е Изпълнителен директор на БЪЛГАРСКИ ДАРИТЕЛСКИ ФОРУМ – членска организация, която обединява големи частни български и международни благотворителни организации.
Приема настоящата си работа като лично предизвикателство и полага сериозни усилия за развитието, утвърждаването и регламентирането на дарителството в България.
Завършила е магистратура по Археология в СУ “Св. Климент Охридски” и от 1999г. е работила като доброволец в областта на промотирането на културното ни наследство.
Успешно съчетава служебните си ангажименти и интересите си в областта на археологията чрез редица публикации в двете посоки. Малкото си свободно време посвещава с много любов на семейството си и особено на своя син.

За каква професия мечтаехте като дете?
Сигурно съм сменила много мечти в това отношение. Последната, която превърнах и в част от живота си преди Дарителския форум е археологията.

Какви са Вашите професионални амбиции сега?
Дарителският Форум е моето сегашно голямо предизвикателство. Като че ли много повече това, което правя е подчинено на чувството ми за важност на идеята, отколкото на професионална амбиция. Не знам дали е за хубаво или лошо.

Склонен ли е българинът да дарява?
Данните от проучванията показват, че над половината българи и фирми даряват и то повече от веднъж.
Само за първата половина на 2006 фирми и отделни граждани са дарили минимум 9 млн лева.
Като имате предвид, че поне 40% от дарителите в момента са анонимни и ние не знаем колко са дарили те, можете да пресметнете че става въпрос за една доста значителна сума.

А умее ли да получава и да цени полученото?
Труден въпрос, защото българите както всички хора са много различни.
А и отговорността за това дарението да се цени е, колкото и да е парадоксално, на самият дарител. Дарителите са тези, които трябва да търсят обратна връзка, информация, отчет. Но изобщо отношенията между дарителите и получателите в България очакват своето развитие.

Кои са основните спънки или пречки пред това да има у нас повече дарители?
В България има немалко дарители – както физически лица, така и компании и благотворителни фондации. Това, което ни липсва са повече дарители, които виждат конкретен резултат от своята добрина и са склонни да обявят това, което правят.
В България, както и повечето страни в Източна Европа все още се смята, че да правиш добро е личен акт, който не трябва да се разгласява. Имаме и такава поговорка “Направи добро и го хвърли в морето”. Може би това е било актуално преди 100 години. В днешно време дарителството трябва задължително да се споделя.

Моля, разкажете за най-интересната си дарителска акция или случка от работата Ви като директор на Български дарителски форум
Трудно ми е да отбележа една случка или момент. Пък и работата ни е такава, че се срещам с много различни хора – непрекъснато ми се налага да адаптирам мисленето, дрехите, дори речника си.

Има ли моменти, в които в професионален план Ви е трудно като жена? Или се чувствате дискриминирана или улеснена от пола си?
Има моменти, в които в професионален план просто ми е трудно. Без това да има отношение към пола ми. Но за сметка на това има моменти, в които това много ми помага. Заради адаптивността – жените имат огромно предимство в това отношение – те много по-лесно общуват с хора, които драстично се различават помежду си.

Кое свое постижение бихте определили като най-голям или важен успех в личен Или служебен план?
Сигурно не е много оригинално, но със синът си Йордан се гордея най-много. Както и със семейството си изобщо – двамата с баща му са най-подкрепящите хора.

За какво мечтаете? Кои са вещите, без които не можете?
Привързват ме хората, изживяванията и пътуванията. Вещите са нещо, с което много лесно се разделям.

За кое отделяте повече време – за себе си, близките си или за професията си?
Не се гордея особено с това, но най-много време отделям на работата си, после на сина си и семейството си – за мен не остава много.

На какво искате да научите своите деца?
Да обичат и да си вярват – мисля другите неща могат да научат и сами.

Имате ли свое лично послание към другите жени?
Моето любопитство към другите хора е толкова голямо, че винаги досега съм се занимавала да събирам техните послания към мен, ще поработя и върху обратното.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Нося много черно, но това е по скоро по задължение. Местата, които ме успокояват и зареждат са планината и което и да е шосе или път.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Тук ще трябва да се изложа – не си спомням откога не съм готвила. Но имам приятели, които се справят с това много добре.