Изследвам безкрайното

Д-р Нели Щонова определя себе си като сложна дроб.
Числител: завършила е медицина и има специалност по неврология. Специализирала е аналитична психотерапия в Ню Йорк и Париж, която практикува в терапевтичното си студио.
Член е на нюйоркската академия на науките. Автор и водещ на медицинското предаване “Преди лекарствата” по ТВ Евроком България. Сътрудник на сп. “Инсайт”. Съавтор на ръководството за брачно консултиране “Аз и ти заедно – възможно ли е това?” заедно с проф. Румен Стаматов.
Знаменател: солистка на професионално танцово студио “Ритъм”. Първата мис “Пловдив”. Балканска вицешампионка по тенис и призьорка от балканиадата по ски за лекари. Йога инструктор – създател на първото телевизионно училище по йога. Има издаден албум – кавъри на Глория Гейнър и Шер. Свири на пиано.
Омъжена. Майка на една дъщеря – Лилия Сапфира. Мечтае да съчинява вълшебни приказки. Много емоционална и чувствителна, но външно това е скрито зад политурата на Be Сool...

За каква професия мечтаехте като дете?
Като дете мечтаех за артистични и някак ефирни професии – балерина, художничка, пианистка. Към днешна дата, да много си обичам и неврологията и телевизията, но винаги когато гледам изпълнения на балет майстори, пианисти, когато гледам как платното на художника оживява от цветовете, сюжети и форми, ме обзема възхищение и тиха тъга. Може би танцът остава най-горещата ми страст. Често си се представям в балетни пантофки. Бих искала да изтанцувам този живот... в ритъм на румба или танго. Плавно, красиво и със страст.

След тази забележителна автобиография към какво се стремите сега – в професионален и личен план?
В професионален план – искам да оптимизирам и развивам предаването “Преди лекарствата”, искам да накарам мозъкът ми да е всетворящ – да лекувам качествено всеки пациент, да пиша хубави статии, да правя максимално полезни предавания.
В личен – възнамерявам да се развивам в полетата на следните три квадратчета – любов, добрина, красота... Може би още едно дете...

Как успявате да балансирате между всичките си задачи и ангажименти – натоварената професионална кариера, семейството, време за себе си – числителя, знаменателя и, най-важното, Лилия?
Да, светът ми е невероятно калейдоскопичен, но аз функционирам по този начин – имам силна потребност от разнородни колористични ефекти, животът ми е като разножанров фестивал – дете, медицина, телевизия, ски, тенис, плуване, йога, семейство, пиано, книги...
Но, нали има една стара английска поговорка – има ли желание, има и път. Трудно се съвместява всичко това, но аз като лекар, внимателно “преслушвам” местата, където мога да приютя представата си за красота и хармония и тези “оазиси”, образно казано, са ми извор на вдъхновение. Любовта е това, което ме изпълва , движи, мотивира и ... разперва крилата.
За мен е важно, а и ми харесва да се изпълвам със знания и познания.
Аз съм един изследовател на безкрайността.

Има ли моменти, в които титлата на мис Пловдив Ви е помагала или пречила в професионалната Ви кариера?
В професионален план титлата на Мис Пловдив не ми е пречила, но в личен ... по-скоро да. Защото по някаква не съвсем известна за мен причина , след като станах първата Мис Пловдив, нещо от моята вътрешна същност, влезе в неспирна конкуренция с визията ми, пейзажа отвън.
Усещането е много интересно, но много изтощително. Аз винаги исках да бъда повече умна, отколкото красива, това ми се фиксира като някакъв комплекс. Както Монтен казва – във всеки от нас има някаква носталгия към непостижимата абсолютност. Което като цяло генерира доста трезвеност... но успехът си е ежедневно усилие, което се трупа, за да даде най-накрая желания резултат.
Да си спомним Робърт Пърсиг и знаменития му “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” – Искаш да знаеш как да нарисуваш съвършената картина? Много просто. Стани самият ти съвършен – и после се остави да рисуваш. Бих искала да го изрисувам този живот съвършено. Непостижимо е, ала аз го искам!

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
Баналният отговор би бил – Моето прекрасно дете – милата ми Лилия Сапфира (макар че самата тя е чудо и съвсем не е банално, се е появила на белия свят – аз бях бременна с разнояйчни близнаци, но Бог реши да остане само тя..., което в медицината се среща рядко, в четвъртия месец загубих момченцето и остана само милата ми тя... Или излекуваните пациенти, или сполучливите предавания – ето вече имаме пет години ефирен живот. Но отговорът ми е друг – за свой най- голям успех отчитам факта, че не съм се амортизирала – сетивата, възприятията, мечтите, чувствата, очакванията. Детето в мен е много живо и ме кара да гледам света с широко отворени и жадни за познания и любов очи. Без значение колко труден е бил предния ден, всяка сутрин се събуждам като преродена и водена от знанието... и днес да докосна дъгата...

На какво бихте искали да научите малката Лилия?
На много неща. На труд, дисциплина, прошка, на едно “здравословно” разбиране за външния свят, на един добър баланс между индивидуалност и солидарност, нека има добра култура на тялото – като спорт и хранителни навици.
Мечтая си да я направя завършена и съвършена, но без грам прояви на родителска авторитарност. Ще следвам релефа на нейния характер и способности, ще се уча и аз от нея – моят родител детето – както имаше един хубав конкурс в любимото ми списание “Инсайт”, и така заедно, лека-полека, ще порастваме заедно 

Какво послание бихте отправили към българките?
Послания... да могат да функционират самостоятелно, и без задължителното присъствие на мъж до тях, да имат самостоятелна кариера. Да не бъдат мързеливи или пък тотални дилетантки, да имат поне 3 съдържателни акцента всеки ден, да умеят да посрещат гости със стил и елегантно, да поддържат телата си. Като цяло – да бъдат превъзходни, защото жените все пак са създадени да даряват живот и да сътворяват красота.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Любим цвят – червен, коралов, светло син.
Вкус – любим вкус – на любимите устни на Прекрасния мъж.
Място – класически опушен нощен джаз клуб, където добрата музика върви с леко алкохолно питие. Или слънчева утрин, на брега на Червено море, Хургада, Египет, с книжни лакомства на закуска – едно утро в компанията на Борхес или списание “Инсайт”, последвано от гмуркане и среща с невероятно красивите коралови рифове и ярки като пеперуди риби на Червено море.