Щастието обича риска

Пресаташето на министерство на правосъдието Соня Момчилова, издаде детска книжка с приказки. "Летните приказки на Мария" са дебютът на дългогодишната пиарка на министър Петканов в попрището на литературата за деца.
Тя е един всестранно развит човек с много дарби и таланти, които се проявяват на най-неочакваните места, по най-неочакван начин във времето. Освен като сръчен автор на политически речи, на Соня принадлежат едни от най-скандалните текстове на Слави Трифонов от периода на студентското предаване Ку-ку, правила е едни от най-сериозните новинарски предавания, водила е първото радио предаване, в което се пускаха слушатели без цензура, дори е била водещ на еротично шоу.
Но въпреки толкова многото лични и професионални успехи, тя е завидно скромна оптимистка защото смята, че най-големия й успех предстои.

За каква професия мечтаехте като дете?
За всевъзможни! Желанията ми се променяха непрекъснато. Определено имах неукротимо влечение към сценичните изяви.
Бях деен участник в драматични кръжоци, самодейни театри и пр. Спомням си как драматичните постановки в театрите, повечето в онези години бяха с антракт и след антракта никой не проверяваше билетите, по тази причина влизах десетки пъти по време на второ действие и изобщо не ми омръзваше да си повтарям репликите заедно с актьорите. Мисля че бях сигурна в бъдещето си на сценична прима.
Малко по-късно заприиждаха литературните признания, които ми завъртяха главата! Публикации в издания за дебютна лирика, награди… Нямаше начин да не си въобразя, че истината е в голямата литература, а аз съм точния човек с предопределеното бляскаво бъдеще. Не закъсня момента, в който здравият разум надделя и се отказах от смехотворни ранни дебюти.

С какво се занимавате в момента и какви са амбициите ви в професионален план?
В момента съм пресаташе на Министерство на правосъдието. Предполага се да съм топлата връзка на институцията с медиите.
Това е втория мандат на министър Петканов и след съвместната ни работа в МВР, така се случи, че го съпътствам и в новата му битност на правосъден министър.
Преди това бях говорител на Министерство на транспорта и съобщенията. Още по-преди продуцент в bTV, редактор в БНТ, водещ в радио, текстописец и сценарист на “Каналето и “Ку-ку”.

Има ли моменти в работата ви, когато Ви е трудно като жена? Или се чувствате улеснена от пола си?
В повечето случаи се чувствам комфортно в кожата си. Убедена съм, че жените са и по-разумните, и по-мащабните и по-толерантните не само в политиката, но особено там. Разбира се, че не ми беше лесно да спечеля истинското, искрено колегиално доверие, особено в МВР. За жалост у нас на жената все още не и е съвсем безпроблемно с предубедеността и мачизма.

Защо решихте да се посветите на детската литература?
Де да можех да се посветя! Просто се осмелих да предложа приказките, които разказвам на дъщеря си, на всички любители на приказки. Много силно си мечтая да ми стигне куража, за да издам и следващите истории, които не ми дават мира.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
Предстои. Репетициите по посрещането продължават.

Писането за Вас е хоби или професия?
Обещала съм си един ден да зарежа всичко, да се затворя с фантазиите си и да си отживея!
Такова писане ще падне, че ще гръмне компютърът. За съжаление не се считам за професионален автор.
Много бих искала, но няма как. Нали знаете какво казват китайците: че ако на двайсет не си направил всички грешки, на трийсет не си хванал верния път, а на четирийсет не си удовлетворен от материалното си положение значи, за нищо не ставаш. Аз имам още три години до границата, след която свършва безметежността на експериментирането. Но аз се вслушвам и в друга тяхна мисъл: воловете орат бавно, но земята има търпение.

Смятате ли, че в България човек може да издържа семейство и да живее добре с писане на детска литература?
Много се надявам и повярвайте ми, аз ще бъда най-щастливия човек, ако това се превърне в единственото ми занимание.
Да няма повече политически речи, съобщения за пресата, изявления за медиите, организиране на пресконференции… ЕХ, мечти!

Какви са Вашите наблюдения, четат ли българските деца?
За да започнат да четат българските деца трябва да внимаваме какво и как им четем ние, възрастните.
Няма начин да ги откъснем насилствено от компютъра, а и не виждам смисъл да влизаме в обречени битки.
Аз първоначално имах идеята да издавам моите книги с подходяща компютърна игра с героите от приказките.
По този начин след като детето се е запознало в игрови порядък с героите, вечер би могло да си прочете или да му прочетат приказката, което именно развива езиковата култура, създава вкус към качественото четиво и възпитава пиетет към вечните стойности. Не намерих съмишленици обаче.

На какво искате да научите своите деца?
На щастие! Защото то е у нас и следва да се възпитава това усещане. Няма значение как ще се реализираш професионално, какви движими и недвижими имущества ще натрупаш, важното е да си щастлив, а това го умеят малцина.
Помислете си колко доволни хора сте видели през днешния ден. А щастливи? А колко неуверени, притеснени, предполагаеми галеници на съдбата се разминават с нас на всяка крачка и колко още без време напуснаха този свят.
Щастието обича риска, красивите смели жестове, отхвърлянето на статуквото. Искам да науча Мария да чува сърцето си.
Това е едно много специално занимание. То е като разговор с ангелите. Като деца всички владеем езика на ангелите и чуваме гласовете им, с времето рецепторите ни се изхабяват и тази грамотност изчезва.

Какво послание бихте отправили към българките?
Много сме качествени, момичета! Аз срещнах много и различни хора и не пропуснах случай да ги заговоря.
Уверявам ви, български жени, изобщо няма смисъл да се подценяваме. Много сме и хубави, и умни, и сме жени все още не сме възмъжали непоносимо, въпреки многобройните опити на кого ли не в това отношение.
И не забравяйте прекрасната мисъл на онзи истински ценител на жените Чарли Чаплин : “Жените нямат недостатъци, те имат особености”. Искам да ви напомня, че както учителят Дънов прогнозира бъдещата светла епоха на човешко просветление ще дойде с образа на новата Ева.
Тя е във всяка една от нас, да й дадем шанс.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Всеки ден имам различен любим цвят. Денят ми е такъв, какъвто си го оцветя.
Любимата ми песен е различна отново според нуждите. Понякога нещо на Стинг, друг път на Бари Уайт или Симпли ред.
“Лирическая” на Висоцки става по всяко време.
Колкото до любимо място – почти навсякъде намирам някакъв уют и се вписвам, когато не се впиша ми става още по- любимо..

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Престанах да готвя преди пет-шест години. Уверявам ви, че се забравя.
Абсолютно благоговея пред това тайнство кулинарията и сладкарството, но човек не бива да го прави по задължение.
По времето, в което активно готвех, за да докажа, че съм безупречна домакиня бях се превърнала в най-неприятния човек на света.