Децата трябва да се уважават

26.02.2007г. / 09 36ч.
Вергиния Генова
Децата трябва да се уважават

Мирела Любенова е най-младият член от екипа на Аз жената. Тя все още е ученичка и с удоволствие отделя по няколко часа от личното си време за електронното списание Аз жената и разбира се за Българския детски портал Аз детето, където се чувства в свои води.

За каква професия мечтаете?
Бих искала бъдещата ми професия да е свързана с информационните технологии. Мисля, че те дават много големи възможности за изява и без тях не може да се развива бъдещето.

Вие сте само на 18 години, а вече работите почасово? Прави ли ви това по-отговорна, по-зряла или все още се чувствате дете?
Разбира се, че работата прави човек по-отговорен, тъй като знаеш, че нещата зависят в голяма степен и от теб, от твоето сериозно отношение. Надявам се, че детето в мен винаги ще съществува и всеки трябва да запази част от детето в себе си, с неговата искреност, непосредственост и откровеност.

Какво ви подтикна да се занимавате с детския сайт Аз детето? Приемате ли го като забавление или само като работа?
Възможността да контактувам с децата, да виждам техните мечти и желания, защото те, децата са бъдещето на нашата страна и от тях зависи какъв ще е нашият път и място в света.

Къде се чувствате по-на място и в свои води в Аз жената или в Аз детето?
И в двата сайта се чувствам добре. Може би в Аз детето съм по-скоро в свои води.

Какви са вашите наблюдения, строги и изискващи ли са родителите или по-скоро не се интересуват от образованието и бъдещето на децата си?
Много често родителите се опитват да прехвърлят своите амбиции върху децата си. За съжаление не остават децата си сами да решават. Оправданието на родителите, че много работят и нямат време е несправедливо.
Родителите не трябва само да изискват от нас, а и да ни разбират, съветват, без да се налагат. Да си родител е много отговорно и трябва да се интересуваш от децата си, независимо от всичко.

Как се отнасят съучениците ви към това, че вече работите?
Те не знаят, че работя. Повечето от тях също работят и поради това не мисля, че това е нещо странно и ново за тях.

Бихте ли се занимавали с това и като завършите своето образование?
Да, с най-голямо удоволствие и старание.

Как смятате, защо е толкова разпространено насилието в училище?
Мисля, че въпросът за насилието е малко преувеличен. В нашето училище, предполагам и навсякъде споровете се разрешават не от учителите, а от учениците и поради тази причина се стига до саморазправа при разрешаване на проблемите.

Как според вас, може да се трансформира енергията на децата от негативна към позитивна?
Във всяко дете има добро и някакъв талант, който трябва да се открие и да се насочи в правилната посока.
Да се уважават желанията на децата, да им се даде възможност да се изявят, да направят нещо добро и полезно, да зарадват някой.

Какви са Вашите наблюдения, четат ли българските деца?
Не бих казала, че сме много любознателни и обичаме да четем, но винаги има и изключения от общото правило.

Какво послание бихте искали да отправите към момичетата от вашето поколение?
Момичета, бъдете жизнерадостни, весели, оптимисти. Обръщайте внимание на малките неща и само напред!

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Любимият ми цвят е лилаво. Любимата ми песен е на Savage Garden – To the moon and back. Любим вкус нямам. Любимото ми място е планината.

Без какво не можете?
Няма нещо без което да не мога.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Нямам любима рецепта. Не мога да готвя много добре, но има време, ще се науча.

 

Коментирай