Само толкова...

В екипа на Аз жената е и Ирина Доканина. За това, което сподели:

За каква професия мечтаехте като дете?

Като дете всеки мечтае за различни неща. И аз подобно на другите съм искала да стана балерина..., имаше период, в който смятах, а и мама така мислеше, че ще съм актриса, художничка, въобще влечеше ме изкуството. В по-късна възраст се ориентирах към математиката и свързаните с нея професии. Много авторитетно бе за мен да завърша Техническия университет. Няколко години след това получих диплома и от Университета по национално стопанство – Мениджмънт, маркетинг и право.

Има ли моменти в работата ви, когато Ви е трудно като жена? Или се чувствате улеснена от пола си?

В работата или в ежедневието жените трябва да се възползваме от това, че сме жени. Работя еднакво и с мъжете и с жените. Важно е да има взаимно разбиране, но все пак приятно е да срещаш от другата страна по-специално отношение. Жената трябва да се чувства жена навсякъде и в работата си, дори и професията й да не е съвсем женска.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?

Няма един успех и се радвам, че те са повече. За всеки животът е един низ от успехи, които може би не забелязваме или подценяваме. Надявам се така да е за всеки.

Геройство ли е да си жена в днешно време?

На този въпрос всяка жена ще даде определено един отговор. Важно е да бъде оценена, да бъде поласкана, да не се чувства като героиня, която трябва да понесе трудностите сама и след това да получи похвали.

Какви са Вашите житейски приоритети?

Важно е семейството преди всичко, независимо от колко члена се състои. Когато там всичко е наред, имаш сили да правиш каквото и да е, да градиш кули или да ги събаряш.

На какво искате да научите своите деца?

Искам децата ми да са добри. Искам да са стойностни и честни, да ценят хората и приятелството.

Какво послание бихте отправили към българките?

На Всички жени желая да са мили, да градят с любов бъдещето на децата си. Да са силни, да вярват и да могат да се справят с предизвикателствата.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?

Обичам всички цветове. Обичам хубавата музика. Обичам сладките неща /не винаги, но предимно/. В последните години ме привлича все повече родното място на моите родители, старите къщи, спокойните вечери през лятото.

Без какво не можете?

Не мога без децата. И като си помисля обичам всички деца.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?

Готвя различни неща, е не винаги се получава. Не мога да се похваля с нещо много изключително. Често правя неща, които е правила моя приятелка. Важно е да имаш желание да направиш нещо и за някого.