Винаги нещо ще програмирам и уча

05.03.2007г. / 09 54ч.
Аз жената
Винаги нещо ще програмирам и уча

Вера Пейкова е нашият старши ръководител проекти. Тя е изключително отговорен човек и е един от основните двигатели в техническия ни отдел. Чувства се удовлетворена и щастлива от своята работа и разбира се със своето семейство, което я подкрепя и вдъхновява.

За каква професия мечтаехте като дете?
Като всяко малко дете, исках да стана първо балерина, лекарка, учителка... Чак по-късно, като открих, колко ми е интересно и изпитвам удоволствие от решаването на задачи, започнах по-целенасочено да се занимавам с математика, оттам с компютри и така и досега.

С какво се занимавате в момента и какви са амбициите ви в професионален план?
В момента се занимавам с почти целия процес на създаването на уеб сайт – без дизайна, но често и това ми се налага да правя. Като че ли предизвикателствата за мен са по-особените случаи, когато не се следва готово решение, а се създава.

Защо решихте да работите в сферата на високите технологии?
Може би звучи като клише, но не мога да си представя ежедневието си без тях.

Какво ви привлече към екипа на Аз жената?
Аз съм в екипа няколко месеца след създаването, с много любов и страхопочитание започнах – към труда на всички мои колеги, които я бяха създали и по-късно и аз се включих. Работила съм по много от различните проекти свързани със сайта, и винаги съм се радвала на положителното мнение на читателките ни за нещата.

От както работите за женско он лайн издание обръщате ли повече внимание на себе си като жена?
Да, за някои неща, по-удобно ми е да чета съветите онлайн. Често взаимствам идеи за кухнята, за възпитанието на детето ми.

Трудно ли се реализира един проект?
Да, пътят за реализация не е лесен, но пък е много интересно.

По колко проекта можете да работите едновременно?
Понякога не ги броя, но за статистиката съм си водила – до към 10.

Как успявате да балансирате между работата и семейните задължения?
Не ми е лесно, но успявам с помощта на съпруга ми и дъщеря ми, които много ми помагат, включително и със разбиране, когато ми се налага да закъснявам.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Чак пък геройство, по-скоро е начин на оцеляване, няма герои в днешно време.

Ако не ви се налага да работите, с какво бихте се занимавали?
Аз не мога да си представя живота без работа, мисля, че винаги нещо ще програмирам и уча.

На какво искате да научите своите деца?
На честност, трудолюбие, да отстоява своите позиции и на активно отношение към света.

Какво послание бихте отправили към българките?
Да не се оплакват от живота, а да се стремят да си го създадат такъв, какъвто искат да бъде.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Бял, зелен, син цвят. Песен – Starway to heaven на Led Zeppelin, място – сред природата със семейството ми и приятели.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Много обичам чушки пълнени със сирене, но семейството ми предпочита месни манджи.
Правя с удоволствие често с повод и без повод питка, която съм научила от свекърва си:
1 кофичка кисело мляко, 3 яйца, 1 п. мая за хляб, сирене – около 200 гр, масло (или олио, маргарин), около 1 кг брашно. Слага се в купичка маята с 1 с. л. захар и малко сол, в хладка вода. Чака се да се разтвори и шупне добре, и в кладенчето с брашно се изсипва заедно със киселото мляко и 2-те разбити яйца. Меси се меко тесто, за точене.
Разделя се на 3 топки и всяка от тях се разточва на кръг. Маже се със разтопеното масло и натрошеното сирене, завива се на руло и се нарязва на трапеци. Тази процедура се повтаря и с останалите 2 топки, нареждат се в кръг в намаслена тава. Чака се да втаса, маже се с яйце и се пече до зачервяване.
Изглежда бавно, но по-дълго е чакането да втаса, а после се изяжда с голямо удоволствие!


Коментирай