Изкуството в нов Ракурс

Росица Чушева и Румяна Йонева са собственички и управителки на галериите “Миньон” и “Ракурси”. Общите им интереси към изкуството ги събират преди десет години, когато Росица работи в друга столична галерия, а Румяна е маркетинг специалист във вестник “Стандарт”. Основават галерия “Миньон” през декември 1996 г. Галерията става любимо място на ценителите на българското изящно и приложно изкуство. През 2004 г. откриват втората си галерия – “Ракурси”, която представя водещи български и чужди автори. За този период са организирали над 30 изложби, пърформанси, презентации. Доволни са, защото съчетават работата с удоволствието. Освен да ходят по изложби, обичат да пътуват заедно в чужбина, да карат сърф на “Градина” и да пият коктейли.

Как решихте да създадете галерията?
Росица: Първата галерия създадохме доста спонтанно, с много ентусиазъм и чак по-късно разбрахме с какво сме се захванали. Създаването и дейността на настоящата – галерия “Ракурси“, планирахме дълго преди стартирането й. Тя вече е направена по всички правила.

През какви трудности преминахте?
Румяна: Несправедливо е за създаването на една галерия да се изискват същите документи, каквито се изискват за ресторант или магазин за хранителни стоки. Усилията обаче си заслужават.

Какви са наблюденията ви за развитието на съвременното изкуство у нас, сравнено с европейското, световното?
Росица: Въпросът е сложен и не е лесно да се отговори накратко. Има много много добри художници. Но от едно ниво нагоре процесите, които текат в световен мащаб са трудно съпоставими с тези у нас. И все пак има художници, които намират своето място в световния елит.

На какво ниво е представянето на изкуството в България?
Румяна: Изкуството в България е на много високо ниво. Показано навън винаги получава високи оценки.

Трудно ли се работи с хората на изкуството?
Румяна: Не бих казала, че се работи трудно с хората на изкуството. Те са като всички останали.
Росица: Във всеки случай е интересно. Това е най-ценното в нашата работа – контактът с хората на изкуството.

Какво е самочувствието на чуждите и на нашите художници?
Румяна: Самочувствието на добрите чужди художници е високо, тъй като тяхната работа е подобаващо оценена от обществото. Докато у нас самочувствие трудно се изгражда, защото отношението към изкуството не е на нужното ниво.
Росица: Самочувствието обикновено е свързано с реализацията на творците и тяхната самооценка.

С какво се занимавате в момента и какви са амбициите ви в професионален план?
Росица: В момента подготвяме изложбата за месец януари. Имаме планове за представяне на галерията в Европа и това също поглъща голяма част от енергията и времето ни.

Какви са Вашите наблюдения: Има ли време за изкуство съвременната българка?
Росица: Въпросът не е до време, а до потребност. Мисля, че съществува такава и жените, както и мъжете се интересуват от изкуство, най-малкото следят културния живот. Въпрос на възможности е да купуват и колекционират изкуство.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
Росица: Като цяло, нивото което сме постигнали в професионален план.

Допълвате ли се взаимно в работата?
Румяна: Мисля, че сме постигнали синхрон.
Росица: Да, определено.

За каква професия мечтаехте като дете?
Румяна: Да стана пътешественик и да открия нови светове.
Росица: Мечтаех да стана археолог. Мисля, че сегашната ми професия – на галерист и изкуствовед се доближава до детската ми мечта, но трябваше доста път да извървя, докато се установя на нея.

На какво искате да научите своите деца?
Румяна: Да бъдат отговорни.
Росица: Да разбере, че той сам е отговорен за живота си и да го направи вълнуващ и интересен.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Румяна: Зелено; “Show must go on” на “Queen”, Сладък, Морето
Росица: Нямам любим цвят. Обичам всякакви цветове, зависи от моментното ми състояние и съчетанието им. По принцип се интересувам от значението на цветовете и го изучавам в контекста на религия, философия, история. Много обичам музиката, но не мога да посоча само 1 песен или дори стил. Слушам джаз, етно, фънк, класика. Всъщност, има една песен, която винаги може да ме развълнува – Wonderful To night на Ерик Клептън. Обичам да комбинирам различни вкусове – сладко и солено, кисело и др. Място – о. Наксос в Гърция.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Румяна: Арабски пилаф и пилешки пържоли.
Росица: Най-обичам да правя коледни сладки със сина ми. Рецептата е много проста, но стават най-вкусните меденки. Има магия.