За каква професия мечтаехте като дете?
След “Лека нощ, деца” всяка вечер оставах да гледам новините. Особено респектирана бях от чара и силното присъствие на говорителя тогава Димитър Игнатиев. Предполагам, че е било подсъзнателно, но със сигурност съм си мечтала един ден да стана като него… Сега с Мики сме колеги, всеки път му отдавам дължимата почит, щом го срещна в нюзрума и никога не забравям да му напомня, че по някакъв начин той е посочил пътя ми.
Какви са амбициите ви в професионален план?
Българската национална телевизия е обществена медиа и лични амбиции не се поощряват. Надявам се новините, които правим да са най-добрите в българския телевизионен ефир и никога няма да спра да съм амбицирана в това отношение – да съм водеща на най-разнообразната, изчерпваща целия информационен глад, с най-достоверната и проверена поне от два източника новина, да съм водеща на емисия, на която зрителите дават най-висок процент на доверие.
Има ли моменти в работата ви, когато Ви е трудно като жена? Или се чувствате улеснена от пола си?
Не ми е трудно да съм жена. Нито в работата, нито в живота. Журналистиката е поле, на което “воюват” предимно жени и това от една страна доказва, че ние не рядко можем повече и го можем по-добре.
Коя е новината, която сте съобщили с най-голямо удоволствие?
С удоволствие водя новините и предполагам, това си личи. Обичам работата си на телевизионен журналист. Още повече обичам да правя новини – да тичам по репортажи, да отразявам събития, после да се връщам в редакцията и да направя първи вариант – за новините в 16, после втори – за емисията в 18, друг, за емисията в 20 часа…
Ако трябва да съм конкретна, ще кажа, че най-обичам да съобщавам резултат от свършена работа – например, когато след репортаж в По света и у нас, се е задействал по-бързо държавен механизъм и това е допринесло час по-скоро да се реши болен проблем на човек, организация…
Работейки в новините, за какво друго си мечтаете в професионален план?
Мечтая за развитие… Твърде дълго останах на това поприще – водене на новини – правене на новини…. Мисля, че е време за промяна.
А в личен?
Мечтая за семейство, за още едно или две дечица.
Каква е цената на това да си известно лице?
Плаща се известна “сума” и тя не е никак малка, повярвайте ми. Не искам да звучи, като оплакване, затова няма да си позволя да го споделя с вашите читателки. За да ме разберат, ще ги помоля само да си представят, че са под непрекъснато наблюдение. Постоянно да внимават какво ще облекат, как ще изглеждат, какво ще кажат, как ще се държат където и да се намират… Трудно е да се съобразяваш непрекъснато, защото се измива част от естествеността ти, заради което пък зрителите те обичат.
Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
Станах майка и това е най-голямото ми постижение като човек. В професионален план – това са обажданията на зрителите, писмата, след емисия или след репортаж. Наградите на зрителите – “Жена на годината – раздел “Тв журналистика” – 2006 г. ” Най-обичана българка” – 2006 г., “Най-чаровна телевизионна водеща” -2004, “Най-стилна дама” 2003, за мен са неоценими моменти в живота ми. Благодаря на всички хора, които ме подкрепят!
За кое отделяте повече време – за семейството или за професията си?
Имам нужда от развитие и в двете области от живота ми – и в работата, и в семейството ми. Засега се чувствам като на пътеката във фитнеса – бягам, а все си стоя на едно и също място. Така или иначе – опитвам се едното никога да не е за сметка на другото. Опитвам се да компенсирам. Например, когато съм била на снимки и съм монтирала до късно, купувам готова, но прясно сготвена храна от спасяващия семейството супермаркет до нас и така не усещам вина, че не съм успяла да сготвя.
На какво искате да научите своите деца?
Да ценят здравето, честността, добротата, истината, любовта, приятелите, парите.
Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Цвят – бяло. Песен – българска. Вкус – солен. Място – Родопа планина
Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Пататник, зрял боб, мусака, сарми, млечна супа, ориз с маслини.