Всеки е герой по някакъв начин

Олга Тулева е родена в древния и изпълнен с романтика град Несебър, но космополитните градове като Лондон я привличат неудържимо. Обожава да пътува и да се среща с хора. Има приятели от Фиджи, Нова Зеландия, Африка, Азия и Филипините. Тя е от малкото щастливци, които са успели да се докоснат отблизо до неповторимата култура на Индия.
В момента работи за голяма международна канадска компания с проекти на три континента. Обича всякакви видове танци – народни, класически балет, валс, румба, танго, ориенталски танци; фламенко. Обича театъра, книгите, филмите – особено от неизвестни държави. Занимава се с йога.

За каква професия мечтаехте като дете?
Мечтаех да стана учителка, след това актриса, после журналист. Мисля, че по някакъв начин съм успяла да съчетая тези професии.

Работите за голяма международна канадска компания с проекти на три континента. Какво Ви носи тази работа?
Какви са основните предизвикателства? Работата е предизвикателна и отговорна. Основното предизвикателство е комуникацията с хора от различни култури. Но с течение на времето свикваш да мислиш международно и не обръщаш внимание на различията.

Как се вписват българите всред другите народности? По какво си приличат и по какво се различават?

Българите са много емоционални, приемат всичко много сериозно, ангажират се много с всичко. За разлика от другите европейци и северни народи, които мислят по-подредено и аналитично. Ние по-скоро мислим със сърцето. Като емоция имаме повече допирни точки с Африка или Индия.

Какви са Вашите професионални амбиции?
Със сигурност нещо, което включва контакти и комуникация с чужди култури, съпоставка с други държави. Може би частна практика за по-далечното бъдеще. Аз държа много на независимостта си.

Кои Ваши качества смятате за най-полезни в работата Ви?
Обичам думите, езиците и текста. Професионално се занимавам с това, но то е част от емоционалната ми същност. Завършила съм английска филология в Софийския университет. Инвестирала съм много време и емоция в езиците, усъвършенстването им, комуникацията, изразяване, поведение. В момента уча магистратура по икономика, за да обобщя информацията, която получавам от различни места и да се опитам да насоча натрупаните езикови и комуникационни умения в една посока. Вълнува ме международна икономика и политика, особено в развиващите се държави.

Има ли моменти, в които в професионален план Ви е трудно като жена?
Чувствате ли се дискриминирана или улеснена от пола си?
По-скоро улеснена сякаш. Но когато се опитам да навляза в мъжка територия, определено ме дискриминират.

За какво мечтаете?
Мечтая много – за красиви места, за уютен дом и семейство, за деца, за успех.

На какво бихте желали да научите децата си?
Да бъдат силни и справедливи.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Всеки е герой по някакъв начин. Жените в днешно време трябва да са много силни, но нека не се превръщаме в роботи.

Кои са вещите, без които не можете?
Телефон, дебитна карта, компютър.

Какво послание бихте отправили към българките?
Да бъдат силни, но да не поемат всичко върху плещите си.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Цвят – бял, черен, оранжев, зелен; песен – Огън от любов, A Wonderful World, Summertime; вкус – карамел; място – плаж.

Любима рецепта? :
Мусака, палачинки. Палачинки не умея да правя добре, но мусака – да.