Бижута с душа

За каква професия мечтаехте като дете?
Като дете мечтаех да бъда циркова акробатка (може би и досега затова правя пред приятелите си циркаджийски номера). Израснах в дом, в който майка ми – художник керамик – беше въплътила красотата в пана, декоративни решетки, керамични фигури и предмети. Още от малка започнах да въртя керамични топчета в ръцете си. И вероятно съм наследила нейния усет към изкуството, защото тя търсеше моите съвети за цветове и форми.

Какви са амбициите ви в професионален план?
Имам амбицията за приемственост и, както моите учители и майка ми са възпитали у мен чувството за естетика и усещането за удовлетвореност от сътвореното, така и аз бих искала да науча моите ученици на същото. Нямам амбицията да направя всички ученици художници, но вярвам, че всеки от тях трябва да има рисувателна култура, за да изгради в себе си чувството за хармония. Едновременно се старая да усъвършенствам и развивам уменията си в областта на бижутерията.

Има ли моменти в работата ви, когато Ви е трудно като жена? Или се чувствате улеснена от пола си?
И металопластиката, която съм завършила в училището по приложни изкуства, и керамиката, която завърших в Художествената академия, не са леки специалности за жена. Изисква се работа със специфични машини и инструменти, често пъти е нужна чисто физическа сила. Улеснението в занаята е може би в чисто женското чувство, което прави бижутата ми “топли”, женствени и малко романтични.

Трудно ли се съчетава учителската професия с изработката на авторски бижута?
Не е лесно да се съчетава учителската професия с творческия процес, но пък често децата с рисунките и фантазиите си ме провокират за моите идеи. И обратно, работата ми като приложник ми дава силен творчески и емоционален заряд в общуването с децата. За моя голяма радост, в Частно училище “Рьорих”, където преподавам изобразително и приложно изкуство, се учат разширено изкуства и това ми дава възможност да работя много по-мащабно в тази област. Радвам се, че намерих и време да участвам в авторския колектив за реализирането на два учебника по домашен бит и техника за първи и втори клас.

Какво Ви носи всяко едно от тези занимания?
За мен, освен професия, те са удовлетворение и вдъхновение. Те са част от цялостната ми нагласа към света.

От къде черпите идеите за прекрасните бижута?
Общуването с природата ми дава орнаментиката – растителна, флорална, геометрична, както и формите – листа, стилизирани цветя, миди, спирали, топчета... Вроденото чувство за мярка и форма ми подсказва как да използвам естествената красота на природната форма. В изкуството винаги има избор, тъй като многообразието на теми е неизчерпаемо. Предизвикателството на материала и цвета поражда творческа амбиция.

Трудна ли е изработката им?
Всичко изработвам изцяло на ръка и, както при всеки занаят, и тук си има своите тънкости. Винаги ще бъда благодарна на моята приятелка и учителка Вили Дунин, която ме научи, че накитите се правят с финес, вкус и артистизъм въпреки трудностите. Харесвам универсалността на среброто и неизчерпаемите форми на полускъпоценните камъни и топлината на бакъра. Използвам и инкрустирането с емайл, мъниста, керамика. Предварително правя скици на накитите с различни форми и пропорции, а след като уточня идеята си, преминавам към изработването им от материал.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
Като изключим чисто представителната страна – участието ми в много изложби и конкурси – за голям успех считам, именно това, че се научих да претворявам най-различни природни форми и да ги вписвам в композициите си от украшения. Най-голямото ми удовлетворение е, че това претворяване е сполучливо, защото винаги ще си спомням думите на моята приятелка Елиана: “Ева, поръчвам си бижута само при теб, защото за мен те имат душа”. Малко хора знаят, че първата статуетка за театралните награди “Аскеер” през 1990 г. е изработена именно от мен (всички следващи са изработени от Георги Чапкънов). Удовлетворение са многото спечелени награди от мои ученици (любопитно е да спомена, че най-малкият ми ученик е на 2 години, а най-големият – на 58).

За кое отделяте повече време – за семейството или за професията си?
Опитвам се да съчетая в личен баланс ангажиментите си към семейството си и творческите си амбиции. Когато съм у дома, изцяло се отдавам на близките си; когато се веселя, купонът е бурен; когато работя, не се разсейвам с нищо друго.

Вашето послание към съвременната българска жена?
Българската жена традиционно притежава вкус, що се отнася до бижута и облекло. Съветвам я да внимава в подбора на накита според ситуацията – вечер, празник, всекидневие, както и да подбира такива бижута, които не да привличат вниманието върху себе си, а да допълват и подчертават естествената красота на жената. Съветът ми е и да се научи да съхранява правилно украшенията си и по възможност да ги сваля, когато домакинства.

На какво искате да научите своите деца?
Да са весели, положително настроени към хората и света, да запазят завинаги своята индивидуалност.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Любим цвят – синьо-зелен (тюркоазеният); песен – песните на ABBA; предпочитам солени и пикантни неща, които овкусяват живота като спонтанните веселия; място – морето, по-точно къмпинг “Юг”.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Любимата ми бърза рецепта децата са я кръстили “голямото кюфте” – импровизация с кайма, подправки, остатъци от хладилника и добро настроение.

Виж фотопоглед: