Любима ми е хубавата музика

Ана Мария Тонкова познаваме от Националното радио, музикален редактор, познатите предавания “Пулсиращи ноти”, “Тик-так”. Тя беше така любезна да даде това интервю за читателите на Az-jenata.bg, за което й благодарим.
Родена е в София, до Борисовата градина и Българското национално радио, това може би предопределя работата й в радио. Завършва Музикалната гимназия в София, после Българската Държавна Консерватория. След това започва работа като музикален редактор в БНР в редакция “Забавна музика”. С разкрепостяването на радиоефира се присъединява към създателите на радио “Експрес” (1992). От 2000 година работи за създаването на БГ Радио, в което е и до днес като музикален директор. Семейна, с 2 деца – дъщеря и син.

За каква професия мечтаехте като дете?
Когато родителите ми купиха пианото, за мен нямаше никакво съмнение, че ще стана пианистка и ще покорявам музикалните сцени. Притесняваше ме в далечен план мисълта за тази професия, защото не чувствах в себе си достатъчна психическа издръжливост, още като малка се притеснявах от публика и изпитвах непреодолима сценична треска. Може би затова, когато завърших Софийската Музикална Гимназия и ме приеха в Музикалната академия веднага се прехвърлих в Теоретичния факултет и така, както мечтите ми, така и притесненията ми приключиха.

Какви са професионалните ви амбиции днес?
След толкова много години работа, струва ми се, че професионалните амбиции на всеки човек би трябвало да бъдат да продължава да работи с ентусиазма и енергията, с която е започнал. Те още не са ме напуснали.

Занимавате се с музика и радио – какви са предизвикателствата в ежедневието Ви?
Всеки ден да мога да оценявам музиката, която ми се предоставя, да подтисна личния си вкус, но никога да не забравям, че трябва да имам вкус. Когато работиш в радиостанция като БГ Радио, музиката не е само компактдиск, от който ти сваляш песента и я вкарваш в ротация. Аз се срещам всеки ден с много музиканти, които лично носят песните си и очакват моето мнение. Преживявам с тях целия им творчески процес, който не винаги е много успешен. Предизвикателство за мен е да мога да намеря най-деликатния начин да кажа какво не е наред. За артистите тяхната творба е като собственото ти дете, трудно можеш да видиш кусурите му.

Свирите ли още на пиано?
Не, след като децата ми пораснаха, престанах, за което дълбоко съжалявам. Дълго време нямах време...

Познавате музикалния елит на България от години. Как се променя той?
Елит за мене са тези, които са от години на върха. Може би промяната не е в таланта и енергията, с която излизат на сцената. Струва ми се, че с годините повечето от тях са натрупали неоснователно огорчение, че не са достатъчно оценени. Може би това е огорчението, което несъзнателно трупаме с напредването на възрастта, от това, че младостта ни се изплъзва. За мен този елит и до ден днешен до голяма степен диктува тенденциите, особено в сценичното поведение. Тези музиканти имат огромното предимство пред младите – уникален сценичен опит и натрупаната обич на публиката, а не краткотрайният интерес дошъл чрез медийните посредници – радиостанции, телевизии, вестници и списания.

А променят ли се музикалните предпочитания на българина и как?
Разбира се, музикалните предпочитания еволюират, както всяко друго нещо: мода, стил, език, поведение. Нашата държава е малка и тя се съобразява със законодателите на музикалната мода – Великобритания и Америка. Това е по отношение на поп и рок музиката. Що се отнася до т. н. поп-фолк, това е жанр, който не бива да се подценява, в смисъла на който аз го подценявах вече повече от 10 години. Т. е. мислех, че е мода от ден до пладне и не му обръщах внимание, защото аз не го харесвам. Това е една от моите най-големи грешки като прогноза, от тогава не давам такива.

Ваши любими изпълнители са...?
Имам много – от българските – Васил Найденов, Щурците, Лили Иванова, Камелия Тодорова, Б. Т. Р., Сигнал, Любо (ТЕ), Мария Илиева, КариZма, а от чуждите – Рей Чарлз, Ерик Клептън, U2, Браян Адамс, Елтън Джон, Депеш Мод, Металика, AC/DC. Голямо разнообразие, но всъщност любима ми е хубавата музика.

Стартирахте конкурса “Опиши своето лято”, съвместна инициатива на БГ Радио и Пингвините. Вашето най-страхотно лято?
Мисля, че когато ходехме на палатка на Каваците и Алепу (днешни Дюни). Преди да имам деца, а и след това. Никъде другаде не можеш да видиш изгрева и залеза над морето. Това е уникално усещане, мощта на природата, морето. А може би се сещам сега за тези лета, защото бяхме много млади, животът предстоеше, тогава имаш и повече мечти.

Имате семейство, как успявате и в бизнеса и в личен план, като съпруга и майка?
Имам семейство, съпруг и 2 деца – дъщеря и син. Дъщеря ми завърши архитектура, в момента има собствен бизнес – осветителни системи от висок клас, проектира светлинни решения. Когато се насочи към това, аз й казах: “Може би си права, че пренебрегваш на този етап проектирането на сгради, България е много, много тъмна, ще имаш дълго време работа.” Синът ми е студент – телекомуникации, решил е да си довърши следването в Холандия. Днес децата ни живеят във фантастично време – космополитно мислене, част са от голямата държава Европа, аз искрено им завиждам.
Не ми беше лесно, когато започнах работа в Българското национално радио. И тогава, и сега да работиш в медия, работното време е нерегламентирано, кампанийно, но имах винаги подкрепата на семейството и успях да се справя. Прибирам се често пъти късно от работа и започвам едва тогава да готвя. Не ми тежи, свикнала съм на този режим.

Има ли моменти, в които трябва да правите компромиси?
Разбира се, целият ни живот е обвързан с компромиси – самото общуване с хора те кара да правиш компромиси. Аз съм противник на поговорката:“Право куме в очи.” Това за мен е извинение за злобен и завистлив характер.

Имала ли сте трудни моменти, произхождащи от това, че сте жена, или напротив, това Ви помага в професионален план?
Лично на мен ми е помагало, спомням си, когато постъпих в националното радио, трябваше да работя с много хора – над 1000 души, не ежедневно, но познавах почти всички.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Не изповядвам феминистки убеждения, но по принцип да си жена е малко по-героично от това да си мъж. Най-малкото заради това, че раждаш дете, работиш наравно с мъжете и продължаваш вечер у дома.

За какво мечтаете?
Винаги съм се молила и мечтала за здраве.

Какво послание бихте отправили към българките?
Да бъдат женствени, усмихнати и много уверени. При мен тази увереност дойде с годините, в началото притеснителността ми пречеше. Имах късмет, че през целия си живот работех с хора и трябваше ежедневно да преодолявам срамежливостта си.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Белият – защото в него са събрани всички цветове, но обичам и черното, когато трябва да съм по- елегантна.
В момента – Някога преди (Миро/КариZма), Честно в очи – Графа.
Всичко сладко.
Париж – това е единственият град в света с атмосфера, дух, култура, история. Любими са ми кафенетата със столчета обърнати към улицата. Стоиш, пиеш си кафето, питието и гледаш...

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Готвя бързо, мисля, че хубаво, поне така казват всички у дома. Приготвям с удоволствие любимите на децата ми солени кифлички, от тесто с мая. Приготвям го сама, не го купувам.

Коментар: Бих стиснала ръката на тази жена! Личи си, че е много начетена, а и все пак знае каква музика да слуша! Правя й евала особено за музиката, която слуша! Правя й евала за Depeche Mode, MetallicA, Ac/Dc и всички други, които е изредила. Браво!
Теодора Николова, 15 г.