Райна Футекова (по мъж Дипчева) е родена на 6 януари 1856 г. в Панагюрище. Учи в родния си град и в девическото училище в Стара Загора при А. Тошева. През 1874 г. става учителка в Панагюрище. Тя е една от основателките на женското дружество “Китка” в родния си град.
Райна Футекова е само на 20 години, главна учителка в девическото училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски й предлага да ушие главното знаме на въстаниците. По време на Априлското въстание 1876 г. носи извезаното от нея и тържествено осветено от поп Груйо знаме на шествието в Панагюрище (за което получава прозвището Княгиня). При потушаване на въстанието е арестувана и изпратена в Пловдивския затвор, където е бита и оставена на хляб и вода повече от месец.
Освободена е след намесата на европейски консули в Пловдив. През август 1876 г. заминава да учи в Москва през Цариград с паспорт под чуждо име. Там учи три години медицина и става акушерка. През това време пише и своята автобиография, излязла най-напред на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание. В Москва Райна успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият й брат.
През 1879 г. се завръща в България, в град Търново, по молба на митрополит Климент, където става директор на девическия пансион. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, където се омъжва за кмета Васил Дипчев. Двамата се преместват в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа.
Имат пет сина: Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Райна осиновява и едно момиченце – Гина. През 1898 г. Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. За съжаление той умира скоро вследствие на побоите в Черната джамия и Райна остава сама с шест деца, най-голямото от които е на 13 години. Намира си работа предимно в кварталите Орландовци и Малашевци. Поддържа тесни връзки със семейството на Христо Ботев.
Родната й къща в град Панагюрище е превърната в музей и е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз, а на 2 май 2006 година е открит и неин паметник, също в град Панагюрище.