Геройство е да си добър човек

Ани Давидкова е родена на 29 април в София.
Завършила е словашка филология и българска филология в СУ “СВ. Климент Охридски”, а впоследствие и международни икономически отношения в Университета за национално и световно стопанство. Учила е журналистика и връзки с обществеността в Свободния факултет на СУ “СВ. Климент Охридски”. Има специализации в сферите на мениджмънт и маркетинг (Австрия), специализация по устойчиво развитие в Италия и Унгария.
От 1996 година до настоящия момент работи в областта на международните отношения и държавната администрация. Специалист е в областта на международната комуникация и водене на преговори, международни отношения и отношения с дипломатическите мисии в България, работа с международни организации, международни програми и проекти. Лектор е по протокол и етикет.

\n

За каква професия мечтаехте като дете?
Мечтаех да завърша право. Мечтаех да стана следовател. Честно казано тази моя мечта продължи много дълго време, до началото на студентските ми години. Дори кандидатствах специалност “Право” в СУ “Св. Климент Охридски”. За добро или за лошо ме приеха в специалността “Славянска филология”. После животът ми така се стече, че учих различни специалности, в различни университети, в различни страни, но никога повече не съм била толкова близо до детската си мечта, колкото в онова кандидатстудентско лято.

\n

Какви са професионалните ви амбиции днес?
Да има повече уверени в себе си, в собствените си комуникативни умения, хора. В крайна сметка добрите обноски не са трибуналът, на който да ни съдят за неумелото боравене с вилица и нож. Това е комплекс от правила, които най-общо казано “смазват колелата на бизнеса”.

\n

Специалист сте в областта на международната комуникация и протокола. Предизвикателство ли е тази професия у нас днес?
Тя е удоволствие. Този отговор може да се стори на някого формален и изтъркан, но наистина това е професията, която ме кара да се усмихвам, дори сега, когато само говоря за нея. Все пак преподавам усъвършенстване на умения, създавам в известен смисъл “опаковката”, която помага на хората да проявят най-доброто от себе си – като характери, като обем от знания, които притежават. Дано не звучи претенциозно, но бих казала, че когато става въпрос за протокол и етикет, става въпрос и за “изящество” във взаимоотношенията. В този смисъл професията е предизвикателство.

\n

Променя ли се международният протокол и има ли някакви специфики или изключения той за България?
По принцип всеки един от различните видове протокол е комплекс от относително устойчиви правила. И воинският, и дипломатическият, и общогражданският протокол са сходни в международен аспект, но различия има, разбира се. Различията в протокола и етикета на България и на останалите страни от различните континенти идват от междукултурните особености на страните. Темата за междукултурните различия в областта на протокола и етикета е една от най-интересните.

\n

Детайл или елемент в протокола, негова наша специфика, която не можете да приемете?
Откровено казано имам известни резерви по отношение на изравняването на половете в деловия етикет. И макар самата аз да спазвам педантично тези принципи, както и ревностно да ги преподавам, все пак ми се иска деловият протокол да не беше чак така строг по този въпрос.

\n

Имат ли готовност да възприемат българските политици, дипломати протокола? Най-честата грешка, която допускат?
Да, темата е приятна и лесно усвояема. Много често семинарите и лекциите минават с доза хумор и много добро настроение. Всъщност основата за успеха не е само да чуете или видите как е правилно да се ръкувате, да водите разговор, кое е допустимо при общуването, коя е непрепоръчителната линия на поведение, как да се държите по време на обяд, вечеря, коктейл и т. н. Успехът се корени във всекидневната повторяемост на тези правила, докато те станат начин на живот, но същевременно запазя самобитността и оригиналността на всеки отделен индивид. Протоколът и етикетът по принцип следва да улесняват интегрирането на отделния индивид. Това е тяхната задача, тяхната мисия.
Най-честата грешка – смятам, че няма такава най-често допускана грешка, при различните хора е различна. Понякога доста сериозна, в повечето случаи комична, но доколкото имам наблюдения в това отношение, независимо каква е тя, в голям процент се допуска поради една основна причина – а именно, желанието бързо да се стопи официалната дистанция и да се наложи фамилиарност във взаимоотношенията.

\n

Кога следва да се спазва протокол и кога, при какви ситуации може поведението ни да е по-лежерно?
Би следвало винаги да спазваме протокола. Но като цяло дори и по-лежерното поведение трябва да е предварително добре обмислено, а конкретният отговор на въпроса Ви е следният: при дългогодишни делови отношения, при по-дълготрайни познанства може да се наложи една по-освободена и по-неформална схема на общуване. Но, и това е много важно, винаги трябва да има мярка, както в ревностното придържане към протоколните правила, така и при по-свободната форма на общуване.

\n

Имала ли сте трудни моменти, произхождащи от това че сте жена или напротив, това Ви помага в професионален план?
Помагало ми е. Оценявам високо положителните предимства на собствения си пол. Не съм против феминизма, но самата аз трудно бих могла да се определя по този начин. В същото време не смятам, че професиите трябва да се разделят на чисто мъжки и женски. Като цяло мисля, че в живота си досега съм имала повече предимства като жена. Но това изобщо не е достатъчно. Харесвам живота си и мисля, че съдбата е била благосклонна към мен. В общи линии, каквото съм пожелала искрено, постигала съм го, но цената в никакъв случай не се измерва само с приветлива външност и добри маниери. Необходими са много труд и последователни усилия по пътя на всеки човек. В това число и в моя път.

\n

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Мисля, че не повече отколкото и да си мъж. Живеем във време, в което половете са по-скоро изравнени в социален план, макар че това е доста общо казано. Геройство е да си добър човек, според мен. Възхищавам се на хората, които в това наше време имат сърце за благотворителност, които осиновяват дете. Това са изумителните личности на нашето време.

\n

За какво мечтаете?
Мечтите ми вероятно не се различават от мечтите на много хора. Винаги съм мечтала, пък и съм пожелавала на себе си, на хората около себе си, много здраве. Здравето наистина е най-важната ценност в живота на всеки човек. От опит знам, че всичко друго би могло да се постигне и самостоятелно. Затова пожелавам и желая здраве на всички, на всички Ваши читатели.

\n

Какво послание бихте отправили към българките?
Да намират повод да се усмихват, колкото и трудно да е това в живота днес. Животът е предизвикателство, но Маркес е открил чудесна формула: “Животът не е това, което си преживял, а това, което помниш и това как разказваш за него”.
Уважаеми Дами, читатели на Аз жената, помнете хубавото, разказвайте за него с плам и намирайте повод да се усмихвате!

\n

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Обичам синия цвят и цялата палитра от нюанси, които той има. Вдъхва ми оптимизъм.
Любимата ми песен е My way на Франк Синатра. Тази песен е може би цяла една жизнена философия. Изобщо обичам Синатра. Но харесвам също така и Металика. Тяхната And Nothing Else Matter е велика песен. Харесвам въздействаща музика, независимо към кой стил принадлежи.
Вкусът на горска ягода, в съчетание със звуците от планински поток и гъста зелена гора.
Местата, където мога да бъда със своите приятели и близките ми хора са любимите ми места. Но особено много ми харесва мястото над античния театър в Пловдив. Пловдив е град с изключителна атмосфера.

\n

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Имам една много близка приятелка, казва се Катарина Бенкова. Тя е словакиня и в момента е Търговски съветник на Словашката Република в България. Освен всички други свои достойнства, тя е отличен кулинар. Катарина прави най-хубавите сладкиши, които съм опитвала. За читателите на вашия сайт, с нейното любезно съдействие, предоставям рецептата на фаворита сред сладкишите й в нашата приятелска компания, който се казва Пражке рожки. Да ви е сладко!

\n