Да бъдеш Преди всички

Силвия Великова е завършила "Българска филология", в СУ "Св. Климент Охридски", след това учи известно време втора специалност  - журналистика. Стажа си провежда в сутрешния блок на "Хоризонт" - БНР, където по-късно печели конкурс и започва постоянна работа, като репортер. В Момента е водещ и редактор в "Преди всички", продължава да е и репортер, отразяващ случващото се в съдебната система.
Силвия с радост споделя за трите си деца и тайничко си мечтае да може да им отделя повечко време. Обича да гледа, най-често в къщи филми които предпочита, и когато има възможност да ходи на театър. 
Хоби й е планината и се чувства удовлетворена, че то е споделено и от децата Й.

 За каква професия мечтаехте като дете?
Със сигурност не за тази, с която се занимавам. Обичайното за момичетата от моето поколение – лекарка, учителка, певица.

Какви са Вашите професионални амбиции сега?            
Да се развивам и да не допусна  да „буксувам” на мястото, на което се намирам в момента.  Благодарение на предаването, което водя – „Преди всички”  на програма „Хоризонт”, ми се налага да съм компетентна или поне да изглеждам такава,  когато правя интервюта  по въпроси от сферата на икономиката, финансите, социалната политика, здравеопазването и даже футбола.  Професионалният ми статус в този момент ме удовлетворява и това да съм водеща и  репортер  на този етап ми е напълно достатъчно.       

Кои са най-важните качества които трябва да притежава един радио-журналист, за да бъде добър професионалист?
Да е любопитен,  да чете много, за да може да  задава въпроси, които не предполагат отговори от типа: ” не коментирам”, да е готов да реагира адекватно в различни ситуации като тази да попадне на крайно некомуникативен събеседник или пък обратното  - на „неовладяем словесно” човек. Радиожурналистът трябва да слуша внимателно хората, с които разговаря, да реагира на казаното от тях, а не просто да следва реда на предварително формулираните си въпроси по темата.       

Какви са основните предизвикателства във Вашата работа?
Първото – да си винаги актуален, за да си „Преди всички” – не винаги се получава, тъй като сутрешната конкуренция в радио- телевизионния ефир е направо жестока. 
Второто -  неизвестността  – дали събеседникът ти ще си вдигне телефона или пък ще дойде в студиото и  дали/ ако се е случило първото/ ще е в кондиция, за да се получи смислен и полезен разговор. 

Разкажете ни за любопитна или вълнуваща случка от професионалния Ви живот.
Понеже обичам работата си / дано да не звучи претенциозно/, за мен случващото се докато я върша по принцип е вълнуващо.  Що се отнася до любопитните моменти – те са много и от различен характер – например – сгрешен телефон на събеседник, за което разбираш в ефир, когато той ти казва:”имате грешка”, събеседник, който започва да ти се кара, че го питаш нещо, което не е в негов интерес и ти трябва да го овладееш, преди да ти е затворил  „звучно” телефона, събеседник, който предварително е решил, че ще ти говори общо и ти трябва да го „притиснеш” да  каже поне нещо конкретно по темата, по която иначе  е приел да говори.

Кое ви помага в трудни моменти, кое ви зарежда?
Децата ми и това че си харесвам работата.

Кое свое постижение бихте определили като най-голям или важен успех в личен или служебен план?
В личен план – трите ми деца.
В служебен  план – че работя в  „Хоризонт” и че съм се учила от имената в българската радио/ и не само/ журналистика . 

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Не бих казала, че героизмът и негероизмът имат пряка връзка с пола.  Просто времето,  в което живеем е еднакво предизвикателство и за мъжете, и за жените, а разделението от миналото по линията „кариера – домашна работа” е в истинския смисъл на думата „архаизъм”.
В този смисъл аз съм просто жена – с три деца и добра кариера.

За какво мечтаете? Кои са вещите, без които не можете?
За съжаление ежедневието отнема времето за мечтите.  Но дотолкова, доколкото ги имам – те са свързани със семейството и работата ми. Що се отнася до вещите – първото, за което ми хрумва сега е mp4 -  player ми с любимата ми музика . 

За кое отделяте повече време – за себе си, близките си или за професията си?
Опитвам се да е по-равно – поне в частта близки и работа. Не винаги се получава, но поне имам желание. 

На какво искате да научите своите деца?
Като цяло не съм привърженик на „поучаването” на децата.  Смятам, че те трябва да могат да взимат самостоятелни решения ....дори и с цената на някои малки грешки.  Внушавам им все пак, че трябва да са амбициозни, тъй като им предстои среща с една изключително конкурентна действителност, в която да си само интелигентен вече не е достатъчно.

Какво послание бихте отправили към българките?
Да не оправдават с кариерата си нежеланието да поемат отговорност за поне едно дете .

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Нямам любим цвят – харесвам светлите весели тонове.  Нямам любима песен или стил  – харесвам хубавата музика.  Обичам вкусът на черешата, а любимото ми място е това, на което ми е приятно .
     
Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Не обичам да готвя и не го правя добре, когато се налага да го правя. За това, на този въпрос – пасувам.