Почти интимно с Ирина Папанчева

"Почти интимно" е името на Вашата първа повест. Всъщност тя е много лична и интимна. Трябва ли смелост, за да се пише така?
Предполагам. На мен самата ми бяха нужни години, за да се осмеля. Но когато човек започне и излезе от своята лична история и ситуация, за да влезе в света на литературата и фикцията, става много по-лесно. В един момент всичко, включително преживяното, става литература. По литературознание някога учехме, че литературата дотворява действителността и наистина е така.

Колко време Ви отне работата по текста и какъв бе пътя на реализация му в книга?
Започнах да пиша „Почти интимно” в края на 2002 г. след петгодишна творческа пауза. Пет години бях блокирана от несигурността си спрямо формата, която да избера и от страха си от посредственост в писането. Преди това още от детството до студентските си години пишех стихове, през студентството се ориентирах към краткия разказ, а това е първата ми повест. Мисълта ми е, че през тези години на не-писане в мен напираха думи, сюжети и образи, които търсеха своя изказ, но оставаха неизказани. На няколко пъти започвах този текст, но после, недоволна, го оставях. В края на 2002 г. моментът беше настъпил явно, защото изведнъж изпитах огромна лекота в писането и така и го писах – леко и с удоволствие. Продължих го в Белгия, където бях на стаж в началото на 2003 г. и съвсем клиширано го завърших в Париж, където бях отскочила от Брюксел сама за няколко дни. Точно там, край Сена написах първия вариант на края. Четири години преработвах текста, редактирах го и го допълвах, това е твърде дълго време, но Ви е ясно, че съм го правила в откраднати мигове – по време на отпуска, през уикенда, нощем, с големи интервали помежду тях. Миналото лято помолих Керана Ангелова да ми стане редактор и тя прие. За мен беше особено важно да е тя, защото при нея за първи път ходих на курс по Творческо писане като третокласничка в Бургас, тя първа ме учи на стил. А тази година случайността или Съдбата ме срещна с Пламен Мавров, собственика на Издателска къща „Кронос”, още един бургазлия, изключително сърцат и посветен на литературната кауза човек, когото вече мога да нарека приятел, той прочете текста ми и каза: „Пускаме го!”. Друга бургазлийка, Ива Петкова-Яус (http://www.ivapetkova-jauss.de), с която ме свързва близко приятелство от детството, и която сега живее и твори в Германия, ми подари фотографията за корицата. Изобщо с всички хора, които подпомогнаха превръщането на текста ми в книга, ме свързва специална връзка и това дава много хубаво чувство. Изключително благодарна съм и на Любен Маджаров, председателя на Националната асоциация на разпространителите на печатни издания, и на цялата асоциация, затова, че подпомогна финансово издаването на книгата ми.

Кое Ви вдъхновява да пишете по принцип и кое бе вдъхновението ви конкретно за "Почти интимно"?
Вдъхновява ме живота в своето многообразие и пълнота, хората с индивидуалните си истории и съдби, но особено много идеи ми идват, когато съм на път. Тогава се откъсвам от ежедневието и докато съм в самолета или влака ме спохождат образи, сюжети, хрумки...Винаги си нося тефтерче и си ги записвам.

Планирате ли книгата да излезе и на други езици и търсите ли Европейска публика с този съвременен текст?
Бих се радвала книгата ми да излезе и на други езици, но това не зависи от мен. Ако има преводачи, които биха желали да се заемат с текста ми, могат да разчитат на пълно сътрудничество от моя страна.

Какво четете Вие самата в момента? Какви автори предпочитате?
Чета много художествена литература, както и психология и философия. Любими автори са ми Милан Кундера, Маргьорит Дюрас, Маркес, Достоевски, Набоков...Не мога да изброя всички, списъкът е дълъг. В момента чета един роман на чехкинята Ирена Оберманова и „Къщата на Клодин” на Колет. За съжаление не ми остава много време за четене, но наваксвам през отпуските.

За какво мечтаете?
С този въпрос ме затруднихте. Мечтая много, но си представям мечтите си като нещо което вече се е случило. И то се случва. Подхождам мечтателно и към най-простички неща и когато се осъществят, изпитвам дълбока благодарност.

Работите ли върху нови литературни проекти?
През лятото на 2006 г. започнах роман с работно заглавие „Анабел”, който изоставих, докато си приключа работата по „Почти интимно”. Това лято се върнах към него с много вдъхновение и удоволствие, и вече съм към края на първия вариант. Приключа ли го, започва истинската работа по текста.

Има ли шанс, според Вас, съвременната българска литература на Европейския книжен пазар?
Всяка добра литература има шанс. Стига да може да стигне до своите читатели. Българският език е малък език, в смисъл на език, който се говори само в една малка държава. За да може българската литература да стигне европейските си читатели, трябва да се превежда. Мисля, че държавата трябва да влага средства в превод, както това се прави в много други държави чрез специални агенции.

Още от Ирина Папанчева