Чувствайте се граждани на Европа

Меглена Кунева е юрист по образование. Била е преподавател по екологично право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, в НБУ и Бургаския свободен университет и редактор и водещ в БНР. Автор е на сценарий за документален филм срещу смъртното наказание и на монографията “Коментар и практика по закона за концесиите”. Член е на Управителния съвет на европейската инициатива за културни политики “Душа за Европа”. Като главен преговарящ и министър по европейските въпроси Меглена Кунева подписа Договора за присъединяване на България към Европейския съюз. От началото на 2007 г. е избрана за член на Европейската комисия с ресор “Защита на потребителите”.

За каква професия мечтаехте като дете?
Като при всяко дете, мечтите ми бяха повлияни от професиите на близките ми. Баща ми беше артист, с интереси в архитектурата, изобразителното изкуство, а майка ми е лекар. В определени периоди исках да се занимавам с театър, с медицина, но като че ли най-привлекателна за мен се оказа професията на дядо ми, който беше юрист. Избрах неговата и не съжалявам. За мен правото е голямо предизвикателство и в същото време е и школа, която учи на дисциплина на ума и на реакциите. В него има и много каузи, което за мен винаги е било важно.

Какви са професионалните ви амбиции днес и предизвикателствата на Вашето ежедневие?
Както и във всичко, което съм работила досега, целта ми е една – да си свърша работата максимално добре. И от нея да има резултат. Още повече, че в последните години имам шанса да работя неща, които засягат много хора. Това е страхотно предизвикателство, и разбира се – страхотна отговорност. Като министър по европейските въпроси никога не забравих, че ще си свърша добре работата само, ако на 1 януари 2007 г. сме член на ЕС и то при условията, при които беше подписала своите присъединителни договори и десятката. Като комисар по защита на потребителите отговарям за 500 милиона потребители и знам, че в края на мандата си трябва да мога да отчета конкретни резултати – по-голяма степен на защита на потребителите в новите страни, включително в България, по-силно развита трансгранична търговия, модернизиране и синхронизиране на законодателството в областта на тези политики, проникването им във всички останали важни европейски политики и пр., и пр. Пак ще кажа, страшно е отговорно, когато знаеш, че имаш негласно подписан договор с хората, но тъкмо за това е и много мотивиращо.

Какво отличава Българката от останалите дами в ЕС? Има ли нещо характерно за нас и ако да – как се приема то от останалите в Европа?
Ние сме много еманципирани, свикнали сме да поемаме и да вършим много работа. Не казвам, че това е уникално, но определено е характерно за нас. В Европа все още много жени са отдадени само на семействата си.

Номинирана сте за европейски комисар и европеец на годината – как се постигат подобни успехи?
За мен беше много изненадваща тази номинация, защото аз все пак съм комисар само на 10 месеца. Приемам я като стимул да продължа да бъда активна и да си върша работата. И никога не забравям, че аз съм не просто европейски комисар, но съм и българския европейски комисар. И от представянето ми зависи образът на България.

Имала ли сте трудни моменти, произхождащи от това че сте жена или напротив, това Ви помага в професионален план?
Имам едно кредо, което не нарушавам – в работата няма значение полът, важни са качествата. И не приемам да се спекулира с факта, че си жена. Мисля, че истински успелите жени ни дават чудесен пример в това отношение – никой не би си позволил да каже за Маргарет Тачър или Ангела Меркел, че са постигнали успехите си, защото са жени и са били толерирани за това. И така е във всяка област, не само в политиката.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Геройство е силна дума. В днешния конкурентен свят на знанието и хипер бързото развитие на никой не му е лесно и е важно да съумяваме да сме в синхрон с темповете на времето, като в същото време съхраняваме всичко онова, което дава устоите в живота – семейството, приятелите.

За какво мечтаете?
В личен план – да са живи и здрави хората около мен. А в по-общ – по-бързо да разберем и усетим, че вече наистина сме част от Европа.

Какво послание бихте отправили към българките?
Да се чувстват гражданки на Европа! Заслужаваме го.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Нюансите на синьото, вкусът на водата. Слушам джаз, обичам Амалия Родригеш, френските шансони от 60-те. Място? Вашингтон, Рим. Градовете в които живея – София, Брюксел.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Рядко готвя. Прибягвам повече до готови неща. Много повече обичам да подреждам.