Трудно се преодолява недоверие

Анна е родена на 26 ноември. Възпитаник на 114-та Английска езикова гимназия – София. Завършва висше икономическо образование в Университета за национално и световно стопанство. Години наред работи по специалността си, а от 1998 година се занимава с частен бизнес. Най-голямата й гордост са четирите й деца – три дъщери и един син. Може би затова и професионалните й интереси са свързани именно със семейството, децата и дома. Дейността на нейната фирма “СОЛОРА” е насочена към отглеждането на деца, грижи за възрастни и болни хора и поддържане на домакинство.

За каква професия мечтаехте като дете?
От малка обичах да се грижа за другите, да помагам в разрешаване на спорове, в защитаване на справедливостта, да организирам тържества, представления, игри с деца. Не свързвам всичко това с някаква определена професия нито сега, нито тогава. Днешната жена е според мен многофункционална и не може да се обвърже само с една единствена дейност или професия, независимо колко точно е наименованието й.

Какви са професионалните ви амбиции днес?
В екип с други българки, достойни за уважение заради богатия си житейски опит и прекрасните деца, които са отгледали и възпитали, имаме амбицията да бъдем полезни на младите (и не толкова млади) родители с достъпна и разбираема информация, консултации, съвети и обучение при отглеждането на децата, грижите за възрастните родители и поддържането на домакинството. Сайтът на фирма “Солора” www.solora-bg.com е крачка към тази цел.

Създадохте Солора съвсем наскоро – фирма с дейност насочена към дома и семейството – грижа за дома, децата и възрастните хора – кои са основните предизвикателства пред Вас?
Най-трудно се преодолява недоверие, разбиват се стари стереотипи, разбирания, вредни навици, променяне на съзнанието. Трудно е и да опазиш от безразсъдно разрушаване хубавото, което е било съградено в миналото с много труд и усилия. Това е българската действителност в момента – една непрекъсната промяна, която е много болезнена и трудно поносима за по-старото поколение и предизвикателна за по-младите. Много бихме искали да бъдем от полза именно в това – да помогнем взаимоотношенията в семейството да стават по-хармонични, животът на неговите членове по-пълноценен, а перспективата за бъдещето на децата – по-жизнеутвърждаваща и оптимистична.

Кое е най-важното за фирма като Солора?
Информираност, компетентност, професионализъм, всеотдайност, коректност – това са ключовите думи към успеха на всяка една дейност. Особено са важни обаче, когато става въпрос за човешки взаимоотношения, за физическо, емоционално и психично здраве. Екипът ни се старае да отговори достойно на тези високи изисквания.

Имате семейство, как успявате и в бизнеса и в личен план, като съпруга и майка?
Семейството ми се състои от мен и четирите ми деца. Моят личен опит като жена и съпруга следваше изпитанията на прехода между желанията и надеждите, от една страна, и зрелостта и отговорността, от друга. Не понасям лъжата, фалша, недоверието и некоректността в човешките взаимоотношения, липсата на отговорност, незаинтересуваността към най-близките, в това число към децата. Затова отстоявам твърдо правото си да се разделя с хората, за които това е норма на поведение – както в семейството, така и в бизнеса.
Не е възможно един човек да бъде еднакво добър навсякъде – това го доказва всекидневно животът. Важно е как ще подредиш приоритетите си съобразно ценностната си система и реалните си възможности, и дали ще имаш сили и постоянство да ги следваш неотклонно.
Най-лесно е да кажа, че за мен на първо място са децата ми, а след тях идва професионалното удовлетворение от добре свършената работа. Малко хора, обаче, си дават сметка, че в различни периоди от живота си човек се налага да пренарежда приоритетите си според конкретните условия, като разместването им може на пръв поглед да води до противоречие. Но е съвсем естествено за една жена да постави децата и дома си на първо място, когато децата й са съвсем малки, и след време, когато те отраснат, съзреят и станат самостоятелни и отговорни, да се посвети на професията си. По-съществено е как би реагирала ако в определен момент се налага да прави избор между децата и семейството си, от една страна, и работата си, от друга, защото именно тогава става ясно какви са ценностите й и морала й, доколко е зряла и отговорна като човек.

Има ли моменти, в които трябва да правите компромиси?
Ежедневно пренареждам свършването на определени задачи в зависимост от новопоявили се обстоятелства. Не съм максималист, реалист съм, правя разумни компромиси. Има неща, обаче, с които компромис не правя и те са свързани с морала, съвестта и ценностната ми система.

Имала ли сте трудни моменти, произхождащи от това че сте жена или напротив, това Ви помага в професионален план?
Професионалистите се познават по това, че не делят партньорите и служителите си на жени и мъже, а на кадърни и некадърни. С професионалисти се работи леко и приятно независимо от какъв пол са. А тези мъже, които се опитват да те пренебрегнат, заобиколят или прецакат, само защото си жена, обикновено лесно “си намират майстора” и то с женски оръжия.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Дано не прозвучи надуто и високомерно, но – да, геройство е. Да ме прощават мъжете, но в днешно време повечето активни жени са и жени, и мъже едновременно. И то не защото така им е изгодно или им харесва, а по принуда. Как да бъдеш женствена, нежна, сексапилна, чувствена, и т. н., каквато обикновено описват Истинската Жена, и в същото време да се бориш за насъщния в един свят, в който на почит са типично мъжките приоритети като сила, власт, надмощие, пари...

За какво мечтаете?
Бих нарекла това не толкова мечта, а надежда и цел, които са реално постижими. В човешки план – за чистоплътност и добронамереност между хората, за повече искрени усмивки. Във всекидневен битов план – за чисти, добре оборудвани и поддържани детски площадки и градинки, за радващи окото и душата зелени оазиси около домовете ни, за достъпни и поддържани спортни площадки и съоръжения. А когато съм зад волана или в обществения превоз – да няма убийци и дупки по пътищата, и още много други такива, все “земни” неща.

Какво послание бихте отправили към българките?
Да отстояват правото да бъдат себе си и да искат най-доброто за своите деца, семейството си и дома си.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Харесвам синия цвят във всичките му нюанси – лазурно небесносиньо, наситено синьо, морско синьо-зелено, теменужено-кадифено, тъмносиньо. Харесвам и цветът на живота на нашата планета – зеленият, но само в чистите му тонове.
Всекидневно се наслаждавам на музика, в която има и мелодия, и ритъм, и идея, облечена в текст, независимо от жанра. Имам много любими изпълнители и песни.
Вкусът на качествен шоколад или ароматно кафе са нещо, на което трудно устоявам.
Мога неподправено да се наслаждавам и на една сладка диня, сочна праскова или резлива вишна, както и на ненадминатия вкус на истинския градински български домат (да извиняват чуждестранните производители)!
Обожавам природата – свежия планински въздух, спокойствието на гората, дъха на смола, ромона на потока, цветята в удивителните им багри и форми, плясъка на вълните и морския бриз . . . когато са чисти и неосквернени от битови отпадъци, човешки вандализъм и мания за господство.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Имам много любими ястия, но ще споделя с вас рецептата за нещо по-различно. Все още на пазара има необходимите продукти за да си направите една универсална домашна подправка за готвене, която моя приятелка сподели с мен миналата есен, за което съм й много благодарна. С нея всички гозби стават изключително вкусни – супи, ястия на фурна, пържени ястия.
Необходими продукти: – 1 кг чушки (всякакви, с изключение на люти); 1 кг домати; 1 кг моркови; 1 връзка целина (грудка и листа); няколко глави лук ; 1-2 връзки магданоз и 1-2 кг сол.
Приготвяне: Всички продукти, добре измити и почистени (естествено, чушките са без дръжките и семената) се мелят да станат на каша (в месомелачката например), като най-накрая постепенно се слага солта до момент, в който (опитва се на вкус) сместа започне да нагарча от сол. Разбърква се много добре и се оставя солта да поеме 5-6 часа. Слага се в буркани с винт. Не се стерилизира! Оставя се на хладно и тъмно. Когато се готви, в яденето се добавят по 1 -2 супени лъжици от сместа в зависимост от количеството ястие, като естествено в него не се добавя друга сол.