Всеки може да рисува

Йоанна Кирилова Георгиева Мизхер е невероятно жива, пълна с енергия и дръзновение дама. Завършила ВИИИ “Николай Павлович” специалност – ЖИВОПИС и това е не само нейната специалност, но и нейната осъзната мисия в живота – да предаде на децата любовта към цветовете, към красотата и изкуството. Когато се докоснеш до нейния свят и до нейното верую наистина започваш да вярваш, че именно красотата е тази, която ще спаси света.
В момента тя е и преподавател в 130 СОУ “Стефан Караджа”. Тя има заслуга и за направата на сайта на училището, както тя казва, едно нормално, обикновено училище в община Подуяне. Когато обаче погледнах сайта се замислих, че много от частните училища нямат такива приветливи и европейски изглеждащи сайтове и такива постижения на техните ученици.
Ако всички учители бяха като г-жа Мизхер и притежаваха поне частица от нейния новаторски и борбен дух, убедена съм, българското образование не би било същото. Явно и по-иначе може.

За каква професия мечтаехте като дете?
Винаги и само за художник, но станах учител след като в 4 клас с моя син учител направи така, че моето дете израснало между изкуство и творчество намрази и до ден днешен изкуството. Тогава реших мисията ми е да дам любов към изкуството на колкото се може повече деца като компенсация за моя син.

Над какво работите в момента и какви са бъдещите предизвикателства пред Вас?
Уча се и продължавам да се уча. В началото на месец септември бях поканена на пленер организиран от Импресия и Марабу, най-добрите производители в Германия за демонстрации на най-новите материали. Очарована бях и сега чакам с нетърпение резултатите от направения от мен проект “Нека всички деца да рисуват, за да са добри” и със взимането на финансите с всички най-нови материали ще работим в едно обновено ателие – европейско. Сигурна съм, че това е начинът да се върне интереса на децата към училището, изкуството и красотата.

Вие се занимавате с много дейности – въпрос на избор ли е или това са различни средства за препитание?
За съжаление тази тема е болна, но не само за мен, болно ни е обществото и времето. Принудата за препитание е тази, която ме кара да се занимавам с много дейности, но не съжалявам, защото открих колко много неща още трябва да усвоя, а това ми дава тласък за развитие, изкарах какви ли не курсове и дори най-новите за правене на проекти за европейски пари. Направих и предадох вече два и още уча, уча езици, компютри и разбирам колко още много ме чака... съмнявам се, че този живот ще ми стигне.
Сама стигнах до мъдростта, че колкото повече човек знае и научава, разбира и се убеждава колко малко знае и колко още много му трябва.

Има ли занаятчийство във вашата професия, елемент на чиракуване и усвояване на знанията?
Да, за всяка техника, материал, е необходимо време за усвояване и чак тогава идва творчеството. Трябва да можеш и знаеш, за да твориш.

Повечето творци искат да са уникални и се скъпят да предават тайните си техники на учениците, а вие щедро се раздавате. Това черта на характера ли е или верую за вас?
Не съм мислила дали е черта от характера ми, но мисля, че този, който има какво да дава го дава със сърце и любов и тогава получава стократно и енергия и позитивност, всичко... достатъчно е да видя грейналите им очи.

Смятате ли, че всеки може да рисува?
Убедена съм. И не само, че всеки може, а и обича, до момента, в който не попадне на недобросъвестен учител...

Как се решихте да станете преподавател?
Вече обясних – приех го като задължение, моя човешка компенсация, заради сина ми. Това е вече и моя житейска мисия.

Къде предпочитате да преподавате, в частно или в държавно училище и защо?
Няма значение. Освен навярно парите, децата са едни и същи.

Лесно ли се работи с деца?
Да, удоволствие е да се работи с деца – стига да им е интересно.

Как откривате деца таланти и имат ли те бъдеще да се развиват у нас?
Талантът е дар Божи - винаги и завинаги ще има бъдеще и у нас, и по целия свят.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
Това че никога не се отчайвам, винаги с усмивка и позитивност вървя напред, падам, ставам и продължавам. И никога не поругах изкуството си, нищо не направих против волята си и успявам да предавам този дух и преклонение към красотата.

Смятате ли че в България човек може да живее само от изкуство?
Е... НЕ... На този етап в България човек не може да живее не само от изкуство, но и като преподавател.

На какво искате да научите Вашите деца?
И моя син, и учениците си искам да науча да работят мислейки, съсредоточено, и никога да не се отказват от трудностите. Винаги да се радват на красотата и природата на новия ден, а това е всеки ден сутрин...

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Мисля че е геройство и мъж да си в днешно време... геройство е да оцеляваш с усмивка и любов.

Какво послание бихте отправили към българките?
Да се усмихват, да се радват на слънцето и да се обичат.

Любим цвят: всички ги харесвам, моята специалност е ЖИВОПИС.
Песен: В момента се сетих “Милионы алых роз” на Алла Пугачова и много, много още...
Вкус: кайсия и маракуя.
Място: целия свят.
Любима рецепта – пълнени чушки.