Отгледайте повече деца

Д-р Мария Недялкова е родена в подножието на Рила планина – гр. Дупница. Завършила е Медицинска Академия в гр. София – специалност медицина и от 1985 г. работи като детски лекар. Междувременно е специализирала и в чужбина. Има завършени курсове по обща медицина и хомеопатия. Тя е от хората, които са открили призванието си, намират смисъл в работата си и я вършат с отговорност. Да вижда здрави и усмихнати деца – това е нейната радост и удовлетворение.
Тя е изключително отговорен и амбициозен човек и цялата тази енергия е насочена към това да направи живота на своите пациенти по-добър. Тя е и активен член на “Сдружение на Педиатрите специалисти в доболничната помощ”.

Лекар – педиатър – това е вашата сбъдната детска мечта или тя се появи в последствие, като желание за професионална реализация?
Когато бях малка мечтаех да имам такава професия, която да ми дава възможност да пътувам и да изучавам исторически и природни забележителности. По-късно разбрах, че много по интересно е да опознаваш човека, да разбираш и помагаш на хората, а какво по-благородно от това да излекуваш физическото и душевно страдание на едно дете. Тогава малко се знаеше за психологията и така се насочих към медицината. По късно и моята сестра завърши психология и понастоящем е един добър психотерапевт.

Странно е, че почти всички деца искат да станат лекари, а малко от тях осъществяват тези си желания. Какво според вас отказва повечето млади хора от този труден, но смислен път?
Напротив, малко са децата, които искат да бъдат лекари. Всички искат да станат полицаи, артисти, певци, манекени, е, може и компютърни специалисти. Това не ме учудва. Времето, в което живеем е много по различно от преди 20 г., когато наистина много деца мечтаеха да бъдат лекари и тези мечти биваха осъществявани. Нашата професия изисква много труд, усилие и всеотдайност. Реализацията е доста дълъг и скъп процес. Може би това е една от причините младежите да се отказват от детските си мечти.

Какво е чувството да си отговорен за здравето на толкова много деца?
Отговорността е огромна, няма значение броят на пациентите, а чувството, то трябва да се изпита. Само си помислете как нормалното физическо и психическо развитие на едно малко беззащитно създание може да зависи от вас. Това чувство не се описва с думи.

Благодарни ли са пациентите? Как изразяват най-често благодарността си?
Не е нужно да са благодарни. Достатъчно е да са доволни и удовлетворени от оказаната им помощ. Най-голямата награда за лекаря е да върне усмивката на вече оздравялото дете.

Какво ви радва най-много в изпълненото с детска болка ежедневие?
В педиатричните кабинети се извършва освен лечебна и профилактична дейност. При нас идват и здрави деца за консултация. В техните очи виждаме само радост, не болка. Това, което най-много ме радва е да констатирам правилното психомоторно развитие на детето, както и отхвърлянето на някоя неприятна болест.

Плачете ли за болката на някое ваше малко пациентче?
Винаги изживявам тежко болките на моите пациенти, но не плача, защото така не бих могла да помогна, а правя всичко възможно да облекча тази болка.

Чувствате ли се безсилна понякога?
За съжаление има трудно лечими заболявания и при децата това са някои вродени аномалии и болести, които водят до инвалидизиране. Медицината в тези случаи помага само доколкото може.

Какви са най-честите болести при съвременните деца?
Алергии и стрес – това са последиците от нарушеното екологично равновесие в света и урбанизацията. При кърмачетата и малките деца се проявяват като кожни алергии и непоносимост към белтъка на кравето мляко, при по-големите деца – под формата на алергични ринити, конюнктивити и астма.
Неврозите се срещат все по-често при тийнейджърите.

Смятате ли, че днешното здравеопазване е организирано в помощ на децата и техните родители?
Организацията на здравеопазването в цял свят е създадена с една единствена цел, а именно профилактика и лечение на пациента. В България всички възрастни хора имат свободен достъп до личен лекар, но и лимитиран такъв до специалистите. При децата нещата са по-либерални. За децата от 0 до 14 г. възраст талоните за консултация с педиатър не са ограничени и личният лекар не би трябвало да отказва талон за консултация с педиатър. Това според нас също затруднява родителите и затова ние педиатрите се борим за напълно свободен достъп на всички деца до специалист по Детски болести.

Участвате в “Сдружение на Педиатрите специалисти в доболничната помощ”? Разкажете ни за него, какви са неговите функции?
Преди 6 г., когато започна реформа в здравеопазването и почти всички педиатри станаха лични лекари, малкото специалисти, които останахме в педиатричните кабинети направихме “Сдружение на Педиатрите специалисти в доболничната помощ”. Основната цел на сдружението беше задържането на специалистите педиатри в кабинетите и защита интересите на децата. Вече имаме членове от цялата страна. Много от колегите разбраха, че са необходими на своите малки пациенти и продължиха да работят като специалисти Педиатри. Сега задачите са много, а целите все по-високи. Да не ги изброявам подробно, но когато се реализират, те ще се почувстват от всички родители.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Времето в което живеем е много трудно за оцеляване. Да си жена в днешно време, ако трябва сама да се справя с проблемите наистина е голямо геройство.

За какво мечтаете?
На определена възраст мечтите започват да стават все по-малко. Част от тях вече са реалност. За друга част човек осъзнава, че са недостижими, нали затова са мечти. Разбира се, че имам мечти. Мечтая хората да са по-мили и по-толерантни в отношенията си. Да има спокойствие и мир на планетата. И най-важното да има много и здрави деца.

Какво послание бихте отправили към българките?
Моето послание към жените-майки е да не се страхуват да отгледат повече деца. Ние педиатрите помагаме не само като лекуваме децата, опитваме се да постигнем и някои социални придобивки за семействата с деца.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Любим цвят – червен
Любима песен – народна мексиканска песен, в която се пее за красивата и истинска любов.
Любимо място – родното място на Св. Иван Рилски – местността Руен над с. Скрино.