За жените, парите и виното

За каква професия мечтаехте като малка?
Не знам дали би могло да бъде наречено мечта, но най-много си играех на учителка, лекарка и принцеса. Не изпитвам усещане за “несбъднати мечти”, защото това са само професии-символи естествените женски заложби да възпитаваме, да състрадаваме помагайки, но без да забравяме за онова, което ни дава най-голяма власт – култът към глезенето и красотата. Предполагам, че тези детски игри са моделирали жената която станах, а не професията. Колкото до професията – от малка записвах детските ни приключения по градските дворове, веднъж дори написах училищна пиеса, за да намеря начин да кажа на едно момче че го харесвам през героите. Това брои ли се?

И какви са професионалните Ви амбиции днес?
Никога не съм била последователна в преследването на кариера. Амбициите ми зависят от това, което ми е интересно в момента. Ако интересът ми не се задържи дълго, изоставям започнати неща.
Понякога това е изглеждало катастрофа за бюджета ми, но толкова години практика на този “високорисков подход” се убедих, че в момента, в който пуснеш едно нещо, празнината се запълва много бързо, понякога в секундата. Никога не ми се е налагало да търся работа. Всичките ми професионални занимания са се случвали или защото с група съмишленици сме искали да направим нещо заедно, или защото някакви мои интереси са били известни на хората от медиите, които са ме канили да се присъединя към екипа им. Покрай многобройните ми контакти с артистичната бохема от началото на 90-те бях поканена за културен редактор в първия в. “Новинар”; покрай паралелния ми ресор “медии” и висенето в “Английския двор” на Тулово (кафене срещу задния вход на БНТ) попаднах в групата на онези млади хора, които Хачо Бояджиев буквално прибра един ден през 1993 г. от кафенето и назначи накуп в телевизията за да й дадем свежи идеи и нов облик; покрай тази група имах предавания и в радио “Експрес”; покрай жаждата ни за литература, която беше забранявана по време на социализма, с група приятели създадохме издателство “Парадокс” и култовата колекция “Америка XX век”; покрай големия брой чревоугодници и табиетлии, с които ме е срещал начинът ми на живот съвсем естествено поех ресора “заведения”, наред с “книги” и “кино”, когато започнах да работя в списание “EVA”. Там се вдъхнових от западния маниер, по който се дискутираха темите за секса и взаимоотношенията, в списанията Cosmopolitan, ELLE, Marie Claire, Glamour (по онова време първите две не излизаха на български). Известно време тези теми и адаптирането им за българската аудитория станаха мой приоритет, дори в EVA ме наричаха на шега “редактор Оргазми”. По тази причина, когато беше пикът на сериала “Сексът и градът” бях поканена от издателство “Бард” за селекция на книги от новата вълна в женския маниер на писане, наречена chik lit и от Мира Баджева да водя рубрика “Секс в първо лице” в сп. “Жената Днес”. Познанството ни с Мартин Захариев от ученическите години и работата ни като колеги в първия “Ритъм” пък ме вдъхнови да стана част от последния екип на сп. “Егоист”, главно заради свободата, която той ни даваше по отношение на теми и идеи.
В този ред на мисли днешните ми професионални амбиции отново са “интереси”. Добрата кулинария никога не е оставала извън моето полезрение, но след срещата ми с Яна Петкова (vinoto.com) и особено след учредяването на клуб “Винен наблюдател” необятният свят на винената култура ме “хвана на своята въдица”. Имам и съвсем нов, “неочакван интерес – повишаване на финансовата грамотност. Запали ме книгата “Добрите момичета не забогатяват: 75 предотвратими грешки, които жените допускат по отношение на парите” (издателство “Изток-Запад”, автор: Лоуис Франкъл), а после и “Богата Жена” (издателство “Анхира”) от Ким Кийосаки, съпругата на световно известния автор на “Богат татко, беден татко” и “Богато дете, умно дете” – Робърт Кийосаки. Разрових се в интернет и открих, че в България съществува клуб, в който се играе създадената от тях игра “Потоци пари”, с оригинално заглавие Cash Flow.
Чрез играта действително можеш да се сдобиеш с рефлекс да управляваш личния си бюджет (независимо дали е голям или малък). Установих, че жените реагират точно толкова емоционално по отношение на парите, колкото и в любовта. Често това ни причинява излишни тревоги и чувство на несигурност, което провокира купища грешки и неудовлетворение. Затова предполагам, че е въпрос на дни да започна и рубрика за жените и парите.
Може да изглежда неочаквано, но като се замислих, си дадох сметка, че това е най-естествената следваща стъпка за автор като мен – в голяма степен несъзнателно бях посветила последните три години на това как ние да владеем страстите, а не те нас. Според астрологията сексът и парите са в един и същи дом, според източната теория за чакрите – балансът на тези две неща се извършва в базовата, първа чакра, пък и като се замислиш това са двете единствени материализиращи субстанции на тази планета. Трета няма. Така че засега взаимоотношенията на жените с парите (през пътя, който аз и мои приятелки изминаваме) ще бъде следващата ми “амбиция” като тема в медиите.

Вие сте пишещ човек. Ще видим ли скоро Ваша книга и ако да – кога можем да я очакваме?
О, да! През 2007-ма се освободи време да прегледам всичко писано от мен през последните 9 години за секс и взаимоотношения. Оказа се толкова много, че дълго редих пъзелът кои текстове да влязат и кои – не. Дописах голяма част от тях с истории или анализи, които не са подходящи за списания (поради разтоварващата им функция), но са задължителна част от интимното общуване с книгата. Според мен се получи интересен “документ” за “прехода на емоциите” – нещо, на което никой не обърна внимание, но той се случи точно както политическите и икономическите преходи. Работното заглавие е “Секс, любов и други глаголи” (именно глаголи) и по план трябва да излезе през последната седмица на януари 2008.

Как се справяте с баланса между професията и семейството? И кое е по-голямо предизвикателство – работата или отглеждането и възпитанието на Вашия син?
Опитвам се доколкото мога да забравя за едното, докато правя другото. Когато се е получавало съм откривала, че само така се отдаваш напълно и качествено. И най-добрата новина е, че само така могат да се вместят всички ангажименти и отговорности в дневната програма. Факт е, че нито работата спори, нито детето получава адекватна грижа и внимание, ако си носиш целия багаж със себе си, дори почивката не е пълноценна. За да успявам да “оставям багажа”, да влизам и излизам от една “роля” или отговорност в друга, много ми помагат заниманията с йога. Упражненията ме научиха на бързо превключване между концентрация в различни активности и качествен релакс. Разбира се, не винаги се получава, но да не се самодисциплинираш постоянно също е удоволствие, което иска да му се отдадеш. Така че поне през последните две години се справям някак без да ми дотежава нито едното, нито другото.

Член сте на Клуб Винен наблюдател. Има ли истина във виното? А връзка между виното и писането?
В ритуалите на древните траки виното е било комуникационното средство, чрез което жреците и елитарния кръг около тях са правели връзка с Божествата – чрез виното са включвали “Bluetooth”-а, за да download-нат посланията на Великата Богиня. То е било неотменен атрибут на религиозните церемонии и орфическите мистерии в древността, следователно в архетипа му е заложено да бъде проводник на истината. Днес то има по-социална функция, но ако човек е склонен да търси истината във виното, винаги може да я открие. Например, ако съзнателно активираш сетивата си (зрение, обоняние, вкус), които задължително развиваш по време на дегустация, може да станеш много по-сензитивен и по отношение на хората, с които се срещаш. И постепенно да започнеш по-бързо да забелязваш кой изглежда блестящ и натъпкан с качества, които обаче се срутват в “послевкуса”, кой не показва веднага своите достойнства, а се “разгръща” постепенно при по-дълго общуване. Много е забавно да гледаш на хората и през критериите, по които се оценява виното.
Защо не, след като често гледаме през критериите на зодиите?
Връзка между писане и вино също има. През лятото на 2007 една приятелка ме попита: “Хайде бе, какво стана с книгата. Нали бързаше?” и аз съвсем спонтанно й отговорих: “Отлежаването е включено в бързането”. За да създадеш добър продукт в сферата на словото, също е нужно да имаш добър изходен материал (грозде), да си избереш метод на винификация, да внесеш индивидуалния си почерк, стъпил на традициите (онова, което правят технолозите), да си дадеш време за отлежаване и... разбира се, да направиш добър маркетинг пред правилната аудитория. Така че ... във виното има истини колкото си искаме.

Има ли отношение българинът днес към доброто вино?
Прави ми впечатление, че все повече започва да има. Всички членове на клуб “Винен наблюдател” и всички наши съмишленици (винопроизводители, търговци и ресторантьори) много се стараем в тази посока. Не мога да преценя дали това важи само за София, но броят на заинтригуваните от хубаво вино определено нараства.

Вашият съвет към хората, които още не са открили красотата на виното?
Да вземат една стафида, само една и да я смучат в устата си като бонбон. Да си дадат време, нещо като 15 минути, в които да наблюдават как стафидата набъбва в устата им, как пуска соковете си, колко освежаващо ще им подейства... И така – няколко месеца, за да “развият” небцето си. После сами ще искат да пият вино, неизбежно е.

Любима музика?
С Музиката е много сложно. Много е разнообразна, а за съжаление не зная наименованията на всички стилове. Но сутрин предпочитам да си пускам нещо динамично – добрият стар рок от 80-те, dance, всякакви бодри песни, без да са съветски, харесвам и отделни chill out неща, но например не мога да остана на хаус парти повече от 20 минути. Полудявам. По отношение на музиката принадлежа към “ретро”-поколението. Обичам и the soundtracks (саундтраците) от различни филми. Селекциите са сътворени от много добри професионалисти и емоционалният спомен за филма те зарежда с много конкретна енергия.
Храна?
Темата е толкова безкрайна, че ми се иска да я оставим за друг път. Храната е изключително важно нещо. Тя е ключът към доброто здраве, към стабилната психика, към отношението към живота. Тя е много неща. Последното нещо, което още се връща като вкус в устата ми, когато се сетя за него е суфлето от гъши дроб с карамел от порто и печен артишок с малинов оцет в хрупкави салати, приготвен от Димо Димов в ресторант “Класик”.
Вино?
Все още го избирам. Само преди две години започнах да променям вкуса си за вино. На този етап е рано да се каже.
Място?
През зимата Spa-центровете са едно от любимите ми места. Във всички останали сезони съм съгласна с репликата на Чарли Чаплин: “Човек най-добре си почива сред лукс”.