Дължа характера си на България

Какви са професионалните Ви амбиции днес?
Да продължавам да се издържам с изкуство и разбира се, изкуството ми да вдъхновява.

Изкушение ли е по някакъв начин да представяш собствени произведения под чуждо име?
Абсолютно. За съжаление, на писателите им е позволено да се представят под псевдоним, а на художниците – не.
Повечето галерии изискват художникът да се разпознава по точно определен стил на работа, който да се свързва с името.
В този смисъл бих желала даже да експериментирам под различни псевдоними с различни линии произведения.
Аз рисувам заедно със съпруга си който е американец от корейско потекло – търсейки “универсален език”, двамата създаваме визуален диалог. Няма точно определена формула, по която може да се изчисли в коя картина колко точно е моето участие или неговото – често той участва само с идея или обратното – идеята е моя, а изпълнението – негово.

Какво Ви носи България? Често ли сте тук?
Бих желала да се връщам по-често. Това лято бях в България за първи път от 4 години, но това се дължеше на документите ми.
За мен България е мила и свидна като майка. На нея дължа характера си.

От къде черпите най-много вдъхновение за работата си?
От живота като цяло – хората и изкуството, което създаваме – особено във всекидневния живот. За мен живота е изкуство.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
За съжаление все още – да. Тук в САЩ въпросите за расизма са особено болезнени, но като се замисля – една жена все още се бори със “сексизма” всеки ден.
често, когато съпругът ми се оплаква от расизма, аз му казвам – “А ти знаеш ли какво е да си жена?”
Но това е нещо, което ние жените знаем най-добре. Имам предвид, че ние, както и различните раси, не желаем да бъдем вкарвани в нечии стереотипи.

За какво мечтаете?
Мечтая за мира и за благоденствието на всички живи същества, за любов и разбирателство между хората.

Какво послание бихте отправили към българките?
Не мисля, че зная нещо повече от когото и да било, за да отправя послание...
По-скоро бих желала да цитирам Ван Гог, който казва: “Няма нищо по-артистично от това да обичаш хората”

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Всички цветове са ми любими... все пак сам художничка... а картините ми говорят повече за това...
Песен... Бьорк – Play Dead
Вкус... на прясно кафе сутрин...
Място – бабиното село.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Салата с листа от рукола, маслини, репички и авокадо със зехтин, лимонов сок, сол и черен пипер - това е моя измислица, а иначе – тук сред приятели в САЩ съм обичана заради пилешката супа с фиде по майчина рецепта, която обожавам...