Един наистина труден и неприятен разговор

В съзнанието ми изниква един наистина труден и неприятен разговор, който проведохме в края на миналата година с моята бивша работодателка.

Работех вече от месец в една фирма, по моята специалност. Имах двама работодатели – един мъж и една жена . Бях наясно с личните си недостатъци и факта, че нямам достатъчно стаж. Все пак, аз НАИСТИНА полагах усилия, за да се адаптирам в тази работна среда, където аз бях една от малкото, които нямат дългогодишни трудови взаимоотношения с работодателя.

Тъжен факт е, че толкова много хора търсят най- лошото в другите. Такъв беше и колективът там. Не обвинявам тези хора за това, но не е ли най- важно действително една организация да развива хората си, да вярва в тях и да ги подкрепя, за да бъде и самата тя по -продуктивна ?!

И така преди Коледа имахме поръчки, някои от които трябваше да осъществя на една малко трудна за настройка машина. извиних се многократно на работодателката си, а тя реагира първоначално безпроблемно.

... В един момент в моята стая за работа се появи една дама, която работи във фирмата и паралелно с това е приятелката на сина на шефа. Тя взе със замах един брой от продукцията и безмълвно излезе. След миг при мен се появи синът на шефа, видимо недоволен. Не последва нищо в същия ден.

На следващия, когато отидох на работа, първото, което видях беше една ГОЛЯМА бележка прикрепена върху машината, която гласеше : “НЕ ПИПАЙ”, а отдолу беше написано името на шефския син.

Моята работодателка наблюдаваше моята реакция, след което ме повика в офиса си.

Започнахме въпросния труден и неприятен разговор. Аз се опитах да се извиня, макар че проблемът не беше в нежеланието ми за качествена работа. Защото, дори да не си добре приет от колегите си (Което е наистина важно!), трябва да се стремиш към силни бизнес резултати за фирмата, в която работиш. Макар по- голямата истина да е, че хората не могат да се чувстват ценени и да блестят в работата си, ако не се отнасят добре към тях.

Тази жена много уверено и настъпателно ми обясняваше, че ме уволнява преди Коледа, не защото иска да е така неприятно и неочаквано, а защото техните критерии за работа са различни от моите възгледи. Аз направо бих се самообвинила след това изречение, но все пак съумях да не го направя. Защото едно са различните критерии и естеството на работа, а съвсем друго ЕЛЕМЕНТАРНОТО ОБЩОЧОВЕШКО ОТНОШЕНИЕ, което сякаш много хора забравят, увлечени от идеята за всички евтини неща, които могат да си купят с пари. Както казва Робин Шарма – “Разликата между хората с изключителен характер и останалите се изразява в това, как реагират, когато животът им изпрати една от неизбежните си превратности.”

Аз пожелавам на всички ВИ по-малко превратности и трудни разговори и по МНОГО от всичко онова, което наистина цените и смятате за важно!

Алекс участва в конкурса “Бъди уверена, общувай свободно!”
Най-ценният съюзник – усмивката
Чудеса в общуването с ангели
Да бъдем уверени в това, което сме
Моят най-труден разговор
Кураж или как съобщих на мама
Свободното общуване е преди всичко доверие