Трябва да се случва нещо, да се действа

За моите 24 години (странно, но от известно време все ми се струва че съм се застопорила на 20 и не мърдам от там, и предполагам че е така защото като минах 20-тачката си казах, че това е най- хубавата възраст и реших да си остана там още няколко години, докато не ми хрумне нещо друго) съм си изградила някакви принципи и правила по които да живея, и то не с идеята да се затворя в някакви рамки, а просто за да успея да комуникирам с хората успешно, да се чувствам добре и да не преча на околните!

Бях в Америка преди две години и когато си тръгвах оттам, менаджерката на едното ми работно място ми подари картичка (При тях е много разпространен този начин да кажеш на някой важен за теб човек нещо). И там пишеше доста мили неща, от които много ме впечатли едно “Продължавай да живееш в този твой свят и да допускаш в него всички нас, за които ще останеш незабравима и специална, той е толкова розов, колкото хората, които не те познават не могат дори и да предполагат”). И след това естествено имаше доста сълзи от радост и от щастие че срещнах хора, на които им е толкова трудно да си казват честно и откровено това, което чувстват, (това е една от слабите черти на американците, но аз я намирам за сладка :) ) а аз съм успяла да ги докосна...

И тук искам да споделя едното от моите правила и то е “Прави нещата, така както искаш, важното е да си щастлива, да се чувстваш добре и да не съжаляваш след време”. Защото е много важно всичко да ни прави щастливи, и малките и големите неща, и работата, и любимия човек, и приятелите, и всичко, което ни заобикаля.

Четох една книга, от която запомних нещо важно “Няма проблеми, има само възможности” и това ми помага много, дори и да се случи нещо, което не ми харесва, съм се научила да гледам на нещата “от хубавата им страна”, защото всяко нещо има хубава страна и има нещо, на което може да те научи.

Бях на другия край на света, сама, с 8$ за 2 седмици (при условие че един сандвич струва 4 $), но не се оплаках и дори ми беше забавно, защото видях хубавото и в тази ситуация, научих много и това ми помогна да преценя хората около мен, и сега като се върна назад, пазя само положителни емоции. Но това е дълга и много прекрасна история...

И друго, което твърдя – “трябва да се случва нещо, да има действие” – ако някой не харесва работата си ОК, не е необходимо да стои там, а да се вземе в ръце, ако е необходимо да се квалифицира, да учи език, стига човек наистина да поиска нещо, “работи” ли по въпроса, резултатите рано или късно винаги идват.

Ако имаш някакви си килца в повече, еми вместо да рониш сълзи колко си дебела хапвайки си мазна баничка, вземи се в ръце и ги смъкни тия килца, които ти пречат . Защото е по-важно не да се оплакваш и да се жалваш колко си зле, а да намериш начина да излезеш от ситуацията.

И тук е момента да спомена другата моя черта, която ми помага и това е търпението. Защото е много важно да сме търпеливи.

Аз осъзнавам, че греша понякога и другите около мен също и трябва да си даваме време да осъзнаем грешките си и да успеем да се поправим, преди да кажа нещо мисля, броя до 10 и тогава действам. Имам приятелка, която колкото и странно да звучи, промени почти изцяло живота си след като се научи да е по- търпелива, беше си навлякла толкова много неприятности от това, че говори и върши нещата на посоки, без преди това да се замисли за последиците. Имали сме много разговори, много пъти ми е писвало от нея, защото тя правеше невероятни тъпотии, но сега е много благодарна, че съм останала до нея в най трудните й моменти, в които тя имаше само мен, защото всички се отдръпнаха от нея и че имах достатъчно търпение за да й помогна и да я науча да бъде търпелива.

И хората са го казали, че “трябва да имаме търпението да променим нещата, които не харесваме и можем да променим, и да имаме търпението да приемем нещата, които не можем да променим”

Има и още нещо, което спазвам и намирам за правилно “Не постъпвай с околните така, както не искаш те да постъпват с теб”. Това съм сигурна, би помогнало на много хора, защото е много вярно, аз съм коректна с околните, защото искам и те да са коректни с мен, аз съм дружелюбна с околните, защото искам и те да се отнасят добре с мен, аз съм моногамна, както държа и партньорът ми да е само с мен, защото е много важно да уважаваме хората около нас, да сме добри и да си помагаме. Това ме прави щастлива.

И нещата пак се завъртат, искам да изглеждам добре и затова ходя да плувам и правя упражнения у дома, искам да имам хубава работа – е да, имам я, и я имам, защото съм се трудила и съм учила за да я имам, имам уникален любим човек до себе си, с който сме като едно цяло от повече от 8 години, и това е защото винаги съм правила нещата така, че да съм щастлива аз и хората около мен, старала съм се да съм коректна към околните и да съм търпелива към всичко около мен, да намирам по нещо хубаво във всяко нещо и да намирам време да показвам на хората около мен, колко важни и значими са те за мен.

И така след като имам вътрешната хармония в себе си, намирам моите начини да успявам да съм стилна и добре изглеждаща млада дама всеки ден.

А относно трудния разговор – не се сещам за такъв, винаги се поставям на мястото и позицията на събеседника ми и така нещата вървят леко...

и нещата се завъртат отново до търпението и идеята да си коректен с околните.

Това са правилата, които ми помагат при общуването с околните!

Прегръщам всички и Ви пожелавам всичко най-положително оттук ... и напред.

Златина Добруджелиева участва в конкурса “Бъди уверена, общувай свободно!”
Най-ценният съюзник – усмивката
Да бъдем уверени в това, което сме
Моят най-труден разговор
Свободното общуване е преди всичко доверие
Един наистина труден и неприятен разговор
Конкуренцията не търпи скромност
Кратък семеен наръчник – Споделяне на малко опит с чувство за хумор