Щастие, примесено с болка

За каква професия мечтаехте като дете?
За учителка. В известен смисъл си го изпълних. Чувствам се празнично на 1 ноември-денят на Народните будители. Щото то да пишеш книги и да караш хората да им харесва да четат, си е будителска дейност, както и учителската професия. Естествено, че после исках да ставам артистка и певица – ето тази детска тривиалност. Абе к’вот си намислих, изпълних си го.

Какви са амбициите ви в професионален план?
Тъпо ли ще прозвучи, ако кажа, че нямам амбиции? Имам щастието да се занимавам с неща, които обичам, и да ги приемам като хоби. По тази причина не ги товаря с излишни отговорности – амбиции, очаквания… и неща от този род.

Занимавате се с музика, театър, пишете активно – какви са предизвикателствата в ежедневието Ви?
Ежедневието ми е пълно със същите тези неща. Те се предизвикват едни други. Сега си мечтая за собствен филм. И някой ден ще се случи. Естествено, че любовта е основният движещ фактор. И се надявам да не я губя, за да стигна до този филм.

Коя от тези дейности е приоритетна за Вас или се справяте еднакво добре с всичко?
Е, писането, разбира се. То е повече от ясно, че е най-силното ми качество. Но не бих оставила на заден план и визуалните изкуства – видеоклиповете, които правя. Опитът, който трупам, занимавайки се с това ще е полезен за филма ми. Не мога да кажа, че и музиката е много назад. С групата ни “Matchpoint” сега издаваме концертен албум, заедно с новата ми книга “Фасове”, която трябва да стъпи на пазара до края на януари. Matchpoint е наистина много важно нещо за мен – репетициите ни, клубните ни участия, песните ни…

Чувствате ли се щастлива в професионален план?
Да! Даже не си давам сметка, но сега като ме попитахте… Освен от това, че ми върви, се чувствам щастлива и от срещите ми с безценни хора покрай моите занимания. Сред музикантите са най-близките ми приятели. Сега в писателските кръгове срещам топло отношение и това ме прави усмихната.

А в личен?
В личен – да. Щастие, примесено с болка. То така е в любовта…

Има ли моменти в работата ви, когато Ви е трудно като жена? Или се чувствате улеснена от пола си?
О… не съм се замисляла никога, че ако беше иначе-така, пък сега като съм жена – така… Нося достатъчно женственост в себе си, за да я използвам, когато се налага, и достатъчно ум, за да застана редом до мъжете, ако трябва да бъда приемана по-сериозно, а не стрелвана през пет минути в деколтето или в задника. Въпреки че и тогава траекториите на погледите са подобни, но това удвоява шансовете за успех.

От къде черпите вдъхновението си?
Всеки път различно. От улични гледки най вече. Напоследък го черпя от емоциите си.

Скоро получихте наградата на списание “Грация” – Жена на годината, каква стойност има за Вас тази награда?
А, ами весела стойност. Аз още там се изказах несериозно по повод тази награда. Не я отричам, не искам да се държа невъзпитано спрямо това събитие, то пък и толкова беше изпипано, супер се бяха справили организаторите, но какво означава това? Между другото, вече не съм Жена на годината. 2008-ма дойде. Край с титлата. Ама пак съм си същата. Но беше много мило, че са се сетили да ме номинират, наистина беше неочаквано за мен.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех изобщо?
Най-големият успех винаги е в това, да създадеш живот. Дъщеря ми Мила е най-важното нещо, и книгите ми. Не омаловажавам песните, но далеч по-трудно остават в паметта на хората, отколкото една книга. Тя може да бъде актуална и когато вече ме няма.

Кои са хората, на които разчитате в трудни моменти ?
Семейството и приятелите. Въпреки, че при мен тези две неща се припокриват. С приятелите ми от години поддържаме семейни отношения и смятам, че съм страшно щастлив човек, че сме се намерили. И че се държим едни за други вече толкова много години. Доста е трудно да създадеш взаимоотношения, които да носят трайност “Завинаги”. С моите приятели сме убедени, че сме успели да ги създадем и това ще бъде така.

Движите се в музикалния елит, кои са любимите ви български музиканти?
Остава. Вече чак съм досадна с тази си любов. Тони много харесвам. Певицата Тони. Къде се изгуби това момиче? Белослава ми е приятна. Анимационерите. И Руши, естествено. Ама той не е точно музикант. Той е уникат, на който трудно можеш да сложиш име.

Каква музика слушате за релакс?
О, непознати неща за хората. Обикновено пратени от приятели, някой някъде нещо намерил… Даже не им знам имената. Напоследък за релакс слушам песните на една английска певица, създадени тук в студио Sound Design – това са хората, които записаха и смесиха и нашия концерт в Пловдив. Много хубава музика.

Последната роля, която сте изиграли в театъра?
Олеле… отдавна беше – в Пловдивския театър – проститутката Слава, в една сръбска пиеса. Следващия месец започвам репетиции пак там, друга пиеса. Отдавна не съм играла, малко ми е странно…

Предстои премиерата на новата Ви книга “Фасове”, разкажете ни нещо повече за нея?
Ами… очарователно издание. Както каза Любен Дилов, който трябваше да бъде редактор – “Това не бива да се редактира – то не е книга, то е свидетелство, документ ” .
“Фасове” е точно един голям препълнен пепелник – всяка изпушена цигара има своето време и своята история, всеки фас е смачкан по различен начин. Във “Фасове” има и едно стремително отказване от тютюнопушенето – като символ на въздуха, който нахлува в човек, когато срещне онази, най-голямата любов. Има и музика във “Фасове” – концертен албум на групата ни “Matchpoint”, 16 песни, всичките им текстове и кратка история около създаването им. Чете се бързо, но според мен ще остане по нощните шкафчета на хората много дълго време.

Кои са нещата, без които не можете?
Ако говорим за предмети – телефона и компютъра. Ако говорим за хора… става сложно. “И без тебе мога, само че искам с теб” – написа Ина Григорова, а Ирина Флорин го изпя…

Вашето послание към съвременната българска жена?
Е, аз посланията си ги пращам в книгите, в песните… Не мога сега да синтезирам… Пък и българската жена и монголската жена, например, не би трябвало да се водят от различаващи се принципи по пътя към своето щастие…

На какво искате да научите своите деца?
На труд. Колкото и банално и соц да звучи. На дисциплина. И да умеят да обичат.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Червен. Една песен е трудно да се посочи, но… “Плюс” – от един по-предишен албум на Анимационерите. Вкус? Морски. Местата се сменят. Свързани са с любими хора. Имам си такова напоследък, но няма да го кажа, да не иде някой да ми го урочаса.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Напоследък е една погача, която научих от майка си. Вътре е със сирене и масло и се дели на конци – много лесно се прави, обаче е толкова ефектно… Изобщо, да месиш хляб се оказа нещо заразително и… някак ритуално…