Мрежата е информация и възможност за общуване

За каква професия мечтаехте като дете?
Искала съм да стана космонавтка, а малко по-късно – художничка. Може да е имало и други мечти, които да съм забравила. На 12-13 години вече исках да стана биоложка. Тогава си представях, че ще се занимавам с изследователска работа и ще правя велики открития. Не съм мислила за преподаване, но като че ли това е работата, която най-много ми подхожда.

Какви са професионалните Ви амбиции днес?
Когато се върна на работа (в момента съм в отпуск по майчинство), бих желала да заваря по-добри възможности за учебна и научна дейност. Защото с времето условията, вместо да се подобряват, се влошават. Не желая и след 15 години да обучавам студентите на все същите микроскопи от бившата ГДР с все същите препарати и, вместо да мисля за преподаването, да внимавам нещо да не се счупи.

Какво намирате в Интернет?
Много информация – и професионална, и от други области на живота. Също така възможност за общуване с различни хора, включително такива, с които никога не бих могла да се срещна на живо.

А какво намират младите хора там?
До голяма степен същото, струва ми се. Но има и опасности, за които пиша по-долу.

Как решихте да пишете в Интернет? И по-конкретно – по професионални теми? Да публикувате учебници/материали по биология онлайн? Изисква ли се смелост за това? И бихте ли приканили и други Ваши колеги да го направят?
Учебни текстове пиша още от 90-те години, но отначало мислех, че ще трябва да изчакам възможност да ги публикувам на хартия. Тогава Мрежата не беше толкова достъпна, колкото е сега. Давала съм някои от материалите си да се четат във вид на разпечатки и дискети. Това обаче не е добра практика. В един момент (през 2003) възникнаха търкания във връзка с авторството и това беше поводът да започна да публикувам в Интернет. Брат ми, който е компютърен специалист в САЩ, основа сайта ми mayamarkova.com и го поддържа. Прогимназиалният “учебник”, който неотдавна започнах да пиша на mayamarkov.wordpress.com, е първият ми опит да оформя учебни материали в блог. Оказа се възможно, макар и не особено удобно.

Бих препоръчала на всеки преподавател да публикува в Интернет учебните материали, които пише, освен ако не разчита да спечели от издаването им на хартия. Дали се изисква смелост – не бих се изразила точно така, но трябва да се преодолее задръжката от “изкарването на собствените спатии” пред публика, както и реакцията “за какъв се мислиш”.

Помага или пречи Интернет на учениците / студентите?
Според мен Мрежата е нож с две остриета за най-младите. Дава им информация, до която иначе не биха имали достъп. Но те не винаги успяват да я пресеят. Трябва да си дават сметка, че всеки може да напише най-долнопробната глупост, лъжа или пропаганда и да я публикува така, че Google да я поднесе на потребителя. Видни Интернет-графомани са например креационистите (които отричат еволюционната теория, понеже не могат да я разберат) и глашатаите на алтернативната ( т. е. шарлатанска) медицина.
Повечето материали от Интернет, включително моите, не минават през никакъв рецензент. Читателят трябва сам да е рецензент, а за това като че ли трябва опит.

Интернет влияе на учениците и по друг начин. Изглежда, те свикват всичко да им се поднася с интерактивно оформление, различни цветове и анимация.
Сега, докато пиша учебните текстове в блога си, много добронамерени коментатори ме съветват да ги преработя по този модерен начин, за да ги четат децата. Питам се, ако специална бомба унищожи всички компютри, дали няма да се окаже, че са израсли поколения без навици за четене на text only и критично мислене. Защото според мен добрият стар текст на хартия (който аз съм склонна да пиша и на екран) дава най-много възможности на читателя да спре, да размисли и да поспори наум с автора.
Компютърът дава възможност да оформиш материала си по-интересно, но може ли някой да каже къде свършва улесняването на читателя и започва неговата манипулация?

За какво мечтаете?
В личен план – за здраве, късмет и успехи на близките ми и мен самата. В обществен – за оцеляване и развитие на западната цивилизация и гладко включване на България в нея. Аз съм песимист по природа и младите българи, които това лято излязоха на улицата да защитят Странджа, ме изненадаха приятно.

Ако желаете да поздравите съвременната българка какво бихте й пожелала?
Да живее пълноценно и с увереност в бъдещето, вместо да е принудена да оцелява ден за ден.