Превръщам живота си в изкуство

За каква професия мечтаехте като дете?
Родителите ми са ми казвали, че като бебе над главата ми е стояла репродукция на “Джокондата” на Леонардо да Винчи и аз съм я гледала постоянно с любопитство. По-късно като дете много обичах да рисувам герои от любими анимационни филмчета и приказки. Рисувам любителски, но може би това ми доставя най-голямо удоволствие и до ден днешен. Най-вече това са портрети на хора, които ме впечатляват. Винаги съм мечтала да се посветя изцяло на някакво изкуство. То да се превърне в моя професия. Мечтаех да бъда на сцената, под светлините на прожекторите.

Какви са артистичните Ви планове днес?
В момента уча “Театрална режисура в европейски контекст” в НБУ . Надявам се някой ден режисурата да се превърне в основна моя професия. Също така съм ПР на Сдружение за градски изследвания чрез средствата на изкуствата “X-tendo”. Това ми дава възможност да наблюдавам пряко творческия процес в изпълнителските изкуства и от време-навреме да се включвам като водещ, сценарист или артист. Много е важно да излизаме навън и черпим опит по международни фестивали.

Може ли днес у нас човек да се прехранва с изкуство?
Категорично не. Държавата всячески се стреми да остане “глуха и няма” за проблемите на българското изкуство и култура. Мисля, че трябва да се направи сдружение или синдикат, които да защитават интересите на хората на Духа, мислещите хора. За съжаление повечето интелектуалци са твърде големи индивидуалисти. Те никога няма да тръгнат като шофьорите или учителите открито и ребром да поставят исканията си, а винаги някои ще се възползва за сметка на друг, за да може да изпъкне повече и да гушне някой бюджет.

Журналистът или артистът доминира повече у Вас? И любимото Ви изкуство?
Артистът. Дори когато ми се налага да работя в журналистически жанрове, аз често импровизирам и използвам игрови модели. Любопитството ми помага в журналистическото поприще да натрупам много познания най-вече за изкуство. Не ми е толкова забавно просто да препредавам получената информация, а се старая да оставя и своя почерк с някакво намигване. Любовта към изкуството ми е безмерна. Затова може би бих казала, че харесвам най-вече синтетичните изкуства, съдържащи в себе си от всички по нещо – изпълнителските изкуства, киното и пр.

От журналистическия Ви опит – има ли трудности в общуването с артистичните хора и ако да – как ги преодолявате?
Мисля, че всеки един от творците, с които се срещам, най-вече това се отнася за експериментални изкуства, е силно убеден в каузата, на която се е посветил и е трудно да се оспорва маниерът му на работа. Все пак критериите са доста субективни и все още не е посочено мерилото за талант. Често се явяват противоречиви мнения по даден естетически въпрос, които свършват с разпален сблъсък на характери.

Имате опит с различни медии – къде е най-трудно и защо?
Може би е най-трудно да правиш аудиовизуална журналистика. Опитът ми в телевизия го потвърждава. Бях автор и водещ на магазинното предаване за изкуство и култура “На един дъх” по Канал 3. Трябваше да бъда едновременно сценарист, режисьор, репортер, водещ и организатор. Научих се на доста неща в кабелната телевизия – как се снима с професионална камера, придобих монтажно мислене. Тогава нямахме ауто кю в студиото и затова реших всички снимки на анонси да са външни и в контекста на репортажите. Впуснах се в една “кинематография на приключението”, където всичко беше автентично като мизансцен в градска среда и същевременно се стремях да е много оригинално преведено на екранен език. Трудно е едновременно да говориш изключително смислени неща на сериозни теми, да спазваш поведение пред камера, да се грижиш сам за външния си вид (грим и прическа) без да имаш бюджет за това.

В момента сте редактор към Kafene.bg – какво Ви носи тази дейност? И какво Ви вдъхновява и зарежда в работата Ви?
Радвам се, че увлечението ми по изкуство и журналистика се превърна в професия, от която мога да се издържам. Сега, когато вече имам някакъв натрупан опит и нужното журналистическо образование, се чувствам на мястото си. Щастлива съм, че работя в толкова творческа атмосфера, която цари в нашия офис. Вдъхновяващо е да получиш похвала за работата си от човек, на когото държиш особено и силно уважаваш. Много ме зарежда да съчетавам приятното с полезното – ходенето на готини концерти, изложби, кино, театър...

Говорите няколко езика, имате артистична кариера, същевременно и активна журналистическа практика. Трябва ли една жена да е амбициозна в днешно време, за да успее?
Неминуемо е. Не е лошо да имаш самочувствие и изпълними цели, които да преследваш. Аз лично искам да се посветя съсредоточено на кариерата си поне до 35 годишна възраст, а после да създам дом и семейство. Успехът изисква много жертви – най-вече липсата на свободно време за приятели и забавления в стремежа непрекъснато да се самоусъвършенстваш.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
В моята професия непрекъснато се натъквам на хомосексуалисти, което понякога ме кара да се чувствам напълно непотребна като жена. В контакта си с тях аз забравям за себе си, за моите потребности и се превръщам в същество от среден род. Мисля, че истинските мъже са на изчезване или най-малко не са от моето поколение (отдавна вече са женени). Трудно е да си нестандартна личност в България – без значение какъв е полът ти.

Какво бихте пожелала на българските жени?
Да не се превръщат в слугини и обикновени домакини, а да се стремят към професионална реализация и да не забравят за мечтите си, дори когато вече са станали майки. Да проявяват по-голяма фантазия и да превръщат живота си в изкуство, а не в нискобюджетен сапунен сериал.

Като каква се виждате в мечтите си? С кого мечтаете да работите?
Като реализиран театрален режисьор, драматург, сценарист и писател. Мисля че всички тези дейности се припокриват и допълват. Така че изпълнението на някоя от тях изглежда твърде реално. Не мечтая да работя с някого конкретно. Така или иначе животът ме среща с хората, чийто почерк ми харесва и които обичам и нещата се получават от само себе си. Обикновено те ме канят или намираме някакъв общ проект, по който да работим. Възхищавам се на много хора, които не мога да изброя, за да не обидя други. Повечето от тях са авангардисти. Мисля, че съм късметлийка в средата, в която вирея.

Любими цвят, вкус, песен, място?
Обожавам зеления цвят. Той ми внася спокойствие и комфорт в стресовото всекидневие. Освен това си падам и по маскировъчните дрехи в милитъри стил.
Вкусът на мента ми е любим. Ха-ха-ха-ха и тя е зелена. Какво съвпадение. Много обичам и шоколада. Той е голямото ми изкушение.
Любимата ми песен е “Girl from Ipanema” на Антонио Карлос Жубим.
Много си падам да ходя по разни ъндърграунд места и модерни клубове. Но няма да им казвам имената, за да не им правя реклама.