За каква професия мечтаехте като дете?
Когато бях много малка мечтаех да стана космонавт, дори казвах, че името ми е Валентина Терешкова – тогава това беше най-значимата новина – излизането на първата жена в Космоса. Но на малко по-късен етап вече исках да бъда детски лекар.
А какви са професионалните Ви амбиции днес?
В настоящия момент единственото, което мечтая в професионален аспект е, детският център, “кръстен” от нашата дъщеричка с името на чудесната приказка “101 далматинци”, да се напълни със 101 усмихнати и щастливи детски личица.
Как се случи така, че се захванахте именно с организацията на детски парти център?
Идеята ми бе подсказана от нашето прекрасно Слънчице, което скоро ще навърши 6 годинки. Водейки я от детски клуб в детски клуб за почасово гледане, един ден тя просто ми каза: “Мамо, ти защо не станеш директорка на детска градина?” Веднага ми светна една “сигнална червена лампичка” и естествено приех моментално нейната идея. И без това, дотолкова ми бе опротивяла работата като счетоводител и финансов консултант, с непрекъснато променящите се данъчни и други закони, че през последните 3 години, все си мислех накъде ли да поема и накъде да си насоча силите. Освен това исках да отделям все повече и повече време за отглеждане на детето ни. И така, не мина много време и аз реших, че идеята наистина е чудесна. И започнах да мисля в тази насока – и денем, и нощем. И ето го – детският център е вече факт. Това е.
Кое е най-важното за едно парти? А за едно детско парти?
Най-важното според мен лично – и като родител, и като собственик на детски парти клуб – е настроението на всички, и най-вече на децата. Няма нищо по-хубаво от онези незабравими моменти, в които малките сладурчета очакват да им поднесат тортата – изненада и след това се опитват да изгасят незагасващите свещички отново и отново. А истинското щастие за мен идва още по-късно, в онзи момент, в който трябва да си тръгват вече, а те казват: “Мамо, тати, може ли да останем още малко?” Това вече е моментът на моето удовлетворение – щом децата не искат да си тръгват, това означава, че много им харесва. И това е една от причините при нас, в нашия детски център, да нямаме ограничение на времето – 1, 2, 3 часа, може и повече, т. е. колкото те пожелаят. Аз искам да попитам, може ли някой от възрастните предварително да сложи рамките на едно парти – нима има определено време, в което трябва да се забавляваш, и точно когато ти стане най-хубаво и най-приятно – трябва да си тръгват всички. Това при нас е непознато. Ние не правим партита “на конвейер ” и не на всяка цена.
Има ли мода в организацията на детски партита у нас и ако да – каква е сегашната?
За мода при детските партита не мога да кажа нищо, поне не точно аз и не в този момент. Прекалено отскоро съм в този бизнес, за да имам подобни впечатления.
Колко души трябва да се поканят на детски рожден ден, така че да не са малко, но и да не се прекали?
Строго индивидуално е всичко. Според мен, въпросът опира до настроението и до броя на приятелчетата, с които искаш да отпразнуваш поредния си рожден ден. Понякога и само двама души могат да се чувстват превъзходно, а друг път и сред много хора да се чувстваш сам. Нима смятате, че при децата е по-различно, отколкото при “големите” хора?
Общувате с родители ежедневно. Какво бихте ги посъветвали за по-доброто възпитание на децата?
Това бих казала, е един прекрасен и същевременно изключително важен въпрос. И на него бих отговорила със следния ми любим цитат от книгата на Джон Кехоу и Нанси Фишер “Подсъзнанието може всичко”, а именно: “Има две трайни неща, които можем да се надяваме да завещаем на децата си. Едното са корени, другото – криле”. Това ненапразно е и мотото на нашия детски център. И ето защо бих посъветвала всички родители, да намерят малко време и да прочетат тази невероятно интересна книга, която е за нас – възрастните, но да не забравят и другата, която е със същото заглавие, но се отнася за нашите деца. И нека наистина се постараем да не им подкопаваме корените, и не им отрязваме крилете, още от ранна детска възраст...
За какво мечтаете?
За много, много и най-различни човешки неща. Например най-голямата ми мечта е да обиколим, заедно с детето и съпруга ми, всички най-красиви природни забележителности по света, да отсядаме в най-скъпите и интересни хотели, да се гмуркаме в кристалните води около стотиците екзотични острови и т. н. и т. н. И не на последно място естествено, да имам финансовата и физическата възможност да направя повече деца щастливи. Има най-различни начини за тази моя цел и мечта.
Какво послание бихте отправила към съвременната българка?
Да бъде все така борбена, да отстоява своите искания и права, да бъде силна – физически, психически и емоционално, за да може да оцелее и да може да се грижи за децата си, но да не забравя, че все пак е жена и преди всичко майка. Защото мама е една, едничка на света – тя е тази, която е до детето си и в радости, и в скърби, и в трудности, и в неволи, и в най-щастливите мигове на неговия живот. А има толкова много български жени, които не осъзнават това им божествено призвание. И изоставят рожбите си. А това оставя най-дълбоката и неизлечима рана в крехката детска душа. Но ... това е тема на друг разговор.
Вашият любим празник?
Не бих казала любим, а любими празници, защото не е само един. Това са най-вече всемирните християнски празници Коледа и Великден, но и типично българския “Баба Марта”. Имам и още един личен празник – това е 31 октомври – денят, в който в нашия дом влезе и огря нашето Слънчице – нашата прекрасна дъщеричка на име Марина.
Любима рецепта, нещо, което приготвяте с удоволствие?
С удоволствие приготвям само фреш, т. е., прясно изцеден плодов сок, независимо от какво – било то от портокали, от грейпфрути, от ябълки, от ананаси или от други плодове.