Дефицит ли е доброто лидерство?

Всъщност по-правилно би трябвало да бъде зададен въпросът интересува ли се някой от добро лидерство в България?

Ясно е, че в днешно време всички се интересуват от пари и от кариера и ако в една фирма са налице доброто заплащане и бързото кариерийно израстване може да решим, че там има и добро лидерство. Обаче е твърде възможно и да грешим? Не е гаранция, че големите корпорации имат само добри лидери, които са позитивно настроени към работата и подчинените си. Има различни типове управляващи и не винаги един шев може да бъде наречен лидер.

Има шефове диктатори, които нареждат на подчинените си като на третокласници, трясват вратата и си тръгват, което не влошава качеството на работата, дотогава, докогато подчинените се интересуват повече от заплащането, отколкото от достойнството си. В повечето случаи печели възнаграждението. Но такъв тип държание е пагубно за малките фирми, които не осигуряват кой знае какви конкурентни заплати, както и не предлагат шеметна кариера.

Затова и в много от по-малките фирми шефът влиза в ролята на многоръкия Шива, който всичко може, всичко знае и нищо не става без неговото знание, одобрение и доста често и участие. И тук зависи от личната издръжливост на въпросния многорък Шива и от неговите техники за комуникация с персонала и упражняване на натиск и контрол. Но подобни лидери трябва да си зададат простичкия въпрос – колко време мога да издържа така – да ме боготворят и да огрявам навсякъде?

Правилният подход е да делегират, а за да могат да делегират е трябвало преди това да се потрудят да създадат мислещи, можещи и инициативни кадри, които не се страхуват да грешат. Добрите лидери не се страхуват, че подчинените им ще срутят бизнеса за един ден.

Да не забравяме, че добрите лидери имат различни таланти от тези на многоръкия шива – те могат да изслушват, те могат да се доверяват, да преглътнат, че и подчинените могат да измислят план, дори по-добър от техния и да ги насърчават в това. Да имат силен екип е по добрата оценка за самите шефове и именно сплотеният и можещ екип говори за това, че зад него стои силен лидер.

Добрите лидери не издават заповеди и не чертаят директиви – времето на директивите е вече минало. Никой не обича да го третират като първокласник, да го мъмрят, хулят, порицават пред всички или да присъстват на общи събрания, където се чете конско от типа – думам ти дъще, сещай се снахо.

Ако не можете да си позволите лукса да делегирате власт на подчинените да действат и впоследствие да ви информират за това дали проектът е бил успешен или неуспешен, по-добре си работете цял живот сам.

А да повериш създаденото от теб на друг си е цяло изкуство. Прилича малко на това да пуснеш детето си на детска градина и да не си съвсем сигурен как вървят нещата там и да си правиш изводи само от показаните резултати. Определено е трудно решение да повериш собственото си дете на грижата на друг, както и парите си. Доверието се явява ключовата дума за успешен бизнес и за успешно лидерство. Но проблемът е, че доверието не се печели с конкурси. Разбира се трудно е да бъдеш лидер и в голяма и в малка организация. Когато имаш началници над теб и поверяваш работата на някого – ти поверяваш и своя имидж пред висшестоящите, затова е важно преди да делегираш да си сигурен, че подчиненият ти не се чувства именно като подчинен, а като част от един екип, който има общи цели.

Пословична е максимата, че за да може лидерът да е истински лидер, а не просто авторитарен шеф, то той трябва да си е подбрал и правилния екип. Идеалният вариант е да се е обградил с много интересни и талантливи хора, за които дадената работа е предизвикателство, страст и живот. Да не се лъжем, такива служители са малко. Е, в такъв случай е добре да се усетят тайните или явни мотиви на персонала. Защо работят – заради парите, заради престижа, защото нямат друга алтернатива, за да си запълват времето. Има толкова причини, но за един добър лидер е важно да ги открие и да ги канализира, така че те да работят в негова полза. И колкото и книги да са написани, колкото и обучения да са направени, доброто лидерство си остава магия, която не всеки владее и още по-лошо не всеки умее да я използва правилно.

А би било по-добре да се радваме на повече добри лидери. Тогава животът би бил по-лесен, а работата може и да се превърне в песен. Това разбира се е доста краен оптимизъм, но защо пък да не се прицелим по-високо от мечтите си?

Женски лидерски лагер 2008