За каква професия мечтаехте като дете?
Изследовател и писател, като Джой Адамс. Създадох лаборатория на нейно име. Първоначално експериментирах с кактуси, сетне - с аквариумни рибки.
А какви са професионалните Ви амбиции днес?
Интересите ми не са променяни в последните дванайсет години. Към момента се занимавам се с управление на знанието и таланта. Новото е приложението на технологиите с фокус как организацията да се представи като отговорен и атрактивен работодател. Сред най-интересните иновации е идеята за привличане, филтриране и развитие на човешкия капитал и създаването на онлайн общности. В смисъл, управлението на хора, процеси и познание започна преместване
от физически в ментални пространства.
Най-вдъхновяващото в процеса на трансформация, за мен персонално, е срещата с различните идеи за бъдещето на човешките ресурси и, по-конкретно, дизайна на фирмената стратегия.
Трябва ли една жена да е амбициозна в днешно време, за да успее?
Амбицията е необходима, но не е достатъчна. Ключовата думичка е компетентност. Моите наблюдения са от бизнес света, където правилата съществуват от времето преди пазара на работна ръка да се отвори към жените. От столетие нежното настъпление опитва плахо да балансира между кариера и семейство, без съществено да променя правилата. Резултатът е края на традиционния модел патриархално семейство, както го познавахме и омекване на границите във възпитанието на децата. Необходима е последователна подмяна на старите дефиниции и твърда воля да се решат проблемите "тук и сега".
Геройство ли е да си жена в днешно време?
Времето изисква различно мислене. Възможно ли е да поставим знак за равенство между това да заявиш високо какво мислиш и геройство))
Бизнесът има критична нужда от "меки" ценности, умения как се постига компромис, от естествения талант на дамите да комуникират на всички нива и през различни култури. Да си жена в бизнеса днес е привилегия и 24/7 работен ден.
Какво бихте пожелала на българските жени?
Да се вслушват във вътрешния си глас и да му вярват.
Като каква се виждате в мечтите си? С кого мечтаете да работите?
Като МВА, очакванията са до десетина години да седна в първия си CEO стол. Недекларираната амбиция е да работя с неправителствена организация; от години държа един такъв проект на трупчета, защото времето му не е дошло.
Любими цвят, вкус, песен, място?
Мастилено синьо за всеки ден.
Името на импулсивната слабост е сладолед.
Към момента в iPod под on-the-go е музиката от cashmere mafia и lipstick jungle.
Мястото е там, където още не съм била.
Любима рецепта?
Тук ми трябваше малко помощ, ето и самия диалог.
- Сещаш ли се за нещо, което правя добре в кухнята.
- Ами да. Чудесно белиш ябълки.