Имате трудна житейска съдба – минала сте през не лекия път на диагнозата “рак на гърдата” – как успяхте да се преборите с това?
Всеки си има предопределена съдба. За мен тази диагноза бе едно изпитание, през което е трябвало да премина, аз и моето семейство заедно с мен. Ситуация с която трябва да се справиш, и да продължиш напред по-силен и по-добър. Трябва само много да го искаш, има за какво и то си заслужава.
Имате голямо семейство и много деца, а също и внуци – млада баба сте. Каква е ролята на семейството в живота Ви и голямо предизвикателство ли е голямото семейство?
Семейството е на първо място за мен. Аз съм един обичан и обичащ човек, и това го дължа на родителите си, децата си, и съпруга си. Без тях не бих могла да се справя с “препятствията”, които ми поднесе живота. Откърмила съм три деца, отгледала съм пет и имам три внучета. Това е моето богатство и го пожелавам на всекиго. Какво значи много деца, за нас дом без деца е като огън без дим. За тях си заслужава да се бориш и побеждаваш, та било то и РАК.
Разкажете ни за кампанията “Утре за всеки” и своята роля в нея?
Мотото на кампанията изхожда от стара мъдрост, че утрото на никого не е обещано.
За да имаме утре, днес трябва да имаме дом, място защитено и даващо ни топлота, надежда и сили, че можем и си заслужава да продължим напред. Всички ние, преминали през ада на диагнозата РАК, и всички тези на които ще им бъде поставена тази диагноза се полага да имаме оазис на надеждата. Инициативата за тази кампания е моя, на партньорите ми и на приятелки потърпевши. Да съберем средства и да си построим център за възстановяване и рехабилитация. Това място се намира в двора на ИСУЛ, но за да стане това, което трябва да бъде иска време, пари, съпричастност, помощ, желание и любов да го изградим. Ще го съградим.
Имала ли сте трудни моменти, произхождащи от това че сте жена или напротив, това Ви помага?
За мен разликата между половете е само външна визия. Жената е по-силната личност, но и по нежната, трябва да си използваме възможностите. Всеки преминава през трудни моменти, жената в мен се е справила прекрасно.
С какво от своя жизнен път се гордеете най-много?
При един втори брак, като моя с две по две деца разнополови и пето природено, взаимоотношенията са голямо изпитание. Моята гордост са тези взаимоотношения на братя и сестри, любовта помежду им и разбирателството. Щастлива съм.
Кое е най-важното, което Ви помага да продължавате напред и напред?
Моето желание, моята любов към всичко което правя и моята вяра. С доброта всичко се постига.
Геройство ли е да си жена в днешно време?
Геройство е да се живее достойно, без значение от пола.
За какво мечтаете?
Да доживея пра внуци. Да изградя този дом на надеждата и споделям щастливите си мигове.
Какво послание бихте отправили към българките?
Да си вярваме, да си помагаме и да се обичаме т. е. с вяра, любов и взаимопомощ ще победим лошотията.
Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
На цветното слънце, казва моя внук т. е. на залеза – от жълто до бордо,
Лудо младо, сън засънило – народна песен; аржентинско танго
Пикантен вкус; леко люто
От Поморие съм родом – на морския вълнолом.
Любима рецепта, която приготвяте за своите близки и желаете да споделите с нашите читателки?
Задушен заек по ловджийски: във гювеч се слагат – заек, цели малки лукчета и цели глави чесън, моркови, домати, чаша вино, сол на вкус, чер. пипер, дафинов лист, червен пипер, олио. Пече се на бавен огън час и половина.
(аз готвя за пет деца, два зетя, три внучета, свекърва, аз и съпруга ми и гости. Затова не мога да дам съотношения.)
Всяко ястие трябва да е приготвено с любов и желание.