Имайте време за всичко

За каква професия мечтаехте като дете?
Като съвсем малка исках да стана актриса, но след 16 годишна възраст се виждах само с делови костюм.

Как и кога започнахте да се занимавате с винопроизводство, и какво Ви даде  повод да го изберете за своя професия?
От 1986 година. Попаднах случайно – като студентка правих една електронна класификация на персонала в помощ на отдел Личен състав, тогавашният директор оцени работата ми и ми предложи да заменя редовното студентство със задочно. От 1989 на 23 години, вече ръководех отдел ТРЗ и Кадри. През следващите 15 години преминах през всички възможни дейности във фирмата с изключение на технологията / продажби, доставки, нови продукти, логистика, производство и поръчки, инвентаризации, персонал / и работих с трима различни собственици- български, американски и руски. От 2004 г. – месец февруари съм Директор на фирмата. Винопроизводството се оказа най-голямата ми и най-вярна любов. Когато си посветил на някого или на нещо повече от 20 години от живота си трудно можеш да го изоставиш, а и във винопроизводството виждаш резултатите от труда си и можеш да им се радваш, това е важно.

Какви са Вашите професионални амбиции сега?
За три, четири години успяхме да върнем Винпром Русе от кота нула до десетката  на водещите фирми в българската винена индустрия. Сега искам да го задържим там и да върнем старата слава на качествените вина, които той е произвеждал. Да докажем, че големите /като капацитет/ винопроизводители все още имат сили и времето им не е минало, че можем да създаваме продукти на световно ниво. За мен е важно като се каже Винпром Русе хората да си представят нещо определено, да имаме лице и то да е символ на: финес, качество, класика и изисканост.

Кои са основните предизвикателства във Вашата работа?
Конкуренцията - във всичките й форми – и като пазари, и като производители, и в рекламата и на мениджърско ниво.

Като специалист винопроизводител, бихте ли споделила – кое е Вашето любимо вино?
Пристис Перфект 2007 на Винпром Русе – купаж между Мерло, Каберне и Пино Ноар. Обичам по принцип вина от сорта Мерло.

Умее ли българинът да оцени доброто вино?
Определено вече ДА. Българинът има много висока винена култура, особено в последните години. Все повече стават хората, които избират вината по сорта грозде, реколтата или производителя. Четат много и търсят това, за което са прочели като новост или като световна тенденция. Все повече стават и колекционерите. Това може само да ни радва като производители, защото е истинско удоволствие да разговаряш с такъв човек или да видиш удоволствието от твой продукт в очите на клиента. Както казва Имануел Кант  „Почитателите на бирата често са недодялани, а пиещите вино са словоохотливи и изпълнени с чувство за хумор.”

Виното, което още не сте пила, но мечтаете да опитате?
Пила съм вина от различни реколти и от различни страни. Може би ще ми е интересно да опитам червено вино от Франция от годината на моето раждане.

Успява ли родното вино да се наложи на Западния пазар?
Много трудно. През последните три години износът на български вина за Западна Европа е намалял с над 65%. Причините са много: недостатъчната и не съвсем качествена суровина с високи цени, което води до неконкурентна себестойност и необходимост от скъпи дообработки, които обаче не могат да компенсират естествените захари и зрелостта на гроздето в Чили, Аржентина и Австралия. Тези страни представиха на Европа и сортове, за които тя знаеше малко и вкусовете им й се струват много екзотични, ние тепърва започваме да се връщаме към българските сортове: мавруд, димят, гъмза и др., към които английските енолози определено проявяват интерес. Имаме надежди, но шансовете ни са малки и ще ни е много трудно.

Кое свое постижение бихте определили като най-голям или важен успех в личен  или служебен план?
В личен план не мога да определя – може би това, че успях да отгледам три деца, да направя кариера и независимо от това съм постигнала да си остана преди всичко две неща: човек и жена. Успях да се съхраня като земен човек, да запазя достойнството си, емоцията си и човещината си дори и след като станах  директор, след като бях в политиката и след всички трудности, през които съм минала в живота си.
 
Имала ли сте трудни моменти, произхождащи от това че сте жена или напротив, това Ви помага в работата?
Да, определено съм имала много трудни моменти, дори и само заради това, че винаги ми се е налагало да съчетавам майката, съпругата и кариерата. Винаги съм се грижила сама за семейството си и е било много важно за мен те да не са лишени от нищо. Освен това в бизнеса в България все още по-трудно приемат жената мениджър. Бяха ми необходими почти две години, за да убедя колегите си мъже, че имам потенциал и че мога да съм една от тях. Много по- бързо биха оценили и приели един мъж. Учудването на хората когато разберат, че фирмата се ръководи от жена винаги е голямо. Сега след 4 години вече е по-лесно, защото доказах доста неща, имам свой авторитет и имидж, но не беше лесно.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Да. Аз не съм феминистка, но си мисля, че е геройство. Ако една жена приеме, че може да жертва външният си вид, заради професия, да замени семейство с кариера или обратно би й било по-лесно. Но ако една жена реши, че тя самата и хората около нея заслужават да се радват на перфектният й вид, на постоянните й грижи и на успеха й това вече е геройство – само жена може да съчетае всичко това. Само умна и интелигентна жена може да бъде едновременно: мениджър, майка, домакиня, хетера и манекенка.

За какво мечтаете? Кои са вещите, без които не можете?
Мечтая един ден да работя заедно със сина си, да летя с балон и да имам жив пингвин. Ами не съм се замисляла, но като че ли не мога без телефон, кола и парфюм. Не съм вещоман, лесно се разделям с дрехи, мебели и т.н. Имам няколко неща, които нося винаги със себе си от суеверие и с тях не се разделям – между тях е едно сребърно кръстче от божи гроб и една икона на Вяра, Надежда и Любов / родена съм на техния ден/. Иначе обичам вещи, които са изискани, малки и стилни, но не се прекланям пред нищо материално.

За кое отделяте повече време – за себе си, близките си или за професията си?
Хайде да ги подредим така 1. близки и професия и 2 – себе си. Винаги е било така, непрекъснато обещавам на сина си и на майка си, че ще мисля повече за себе си, но не се получава. Обичам Пипи дългото чорапче, защото на рожденния си ден подарява подаръци на другите. Лекувам депресиите и душевните си рани с работа, класически работохолик съм. Успявам да съм два пъти седмично във фитнеса, не се лишавам от фризьор и козметик, следя модата, обичам да съм елегантна – но това е себеуважение, а не каприз.

На какво искате да научите своите деца?
Да са самостоятелни. Искам да уважават всяко свое постижение и да го ценят. Да ценят труда и успехите и на другите, да уважават всеки човек. Искам да могат да обичат. Много ще съм щастлива един ден да чуя от тях, че искат да приличат на мен – да са човеци и да са личности.

Имате ли свое послание, което бихте отправили към българките?
Една жена на 19 изглежда така както Господ я е дарил, на 40 тя изглежда така както заслужава / както сама се е погрижила за себе си/. Българката е сред най-красивите жени в света и не бива да се подценяваме. Мили жени желая Ви просто да имате време за всичко! Все за нещо или за някого не ни достига време. Често се оправдаваме и пред себе си, че нямаме време – нека имате време: за децата си, за любов, за уют, за професия, за красота и за мечти.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Цвят:  бяло, черно и червено
Песен: Обичал ли си някога истински жена? /Браян Адамс/ , Светът е за двама / Орлин Горанов, Аз съм голямо момиче / Ейми

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Обичам да готвя, така си почивам от стреса. 
Ще Ви препоръчам нещо, което семейството ми харесва много:
Задушен заек.