Мирослава Кацарова: Желая ви любов!

За каква професия мечтаехте като дете?
Като дете мечтаех да стана театрален режисьор. От 7 годишна родителите ми ме водиха на всички спектакли в театъра в Пловдив. Директорът на пловдивския театър тогава ни беше семеен приятел и където и да пътуваше изпращаше картичка с надпис “на бъдещия режисьор”. Това беше много ласкателно и вълшебно за мен. В квартала непрекъснато събирах деца и играехме различни приказки, а в двора на къщата ни бях направила специална сцена и дори гримьорна, съвсем по детски импровизирани. Но ясно помня, че т. н. гримьорна ми беше най-уютното място. Като гимназистка вече мечтаех да се занимавам с философия, да имам кабинет с изглед към гора и библиотека с книги от тавана до земята. А пеенето винаги е било част от мен. Пея откакто се помня.

Какви са професионалните Ви амбиции днес?
Не ги наричам амбиции, защото не се определям като амбициозен човек. При мен нещата стават някак плавно, естествено, без да ги насилвам. По-скоро мечтая да завърша втория си албум с модерна, хибридна музика, производна от джаза. Опитвам се да пиша някои от песните си сама, което е нов етап в развитието ми. Често се съветвам с Румен Тосков – Рупето за тези неща, който впрочем приемам като мой ментор. Последната ми песен е по мой текст и музика, а на вибрафона свири един от любимите ми български джазмени Христо Йоцов и то толкова вдъхновено и вълнуващо... Ето такива неща ме вълнуват – да събирам талантливи и интересни личности, с които да работя и накрая да се получават красиви неща. Много се радвам, че открих за себе си младите артисти Явор Димитров, Ред Уан и Страцимир Димитров, с които от година пея на лайфовете си. Те ме зареждат много креативно, с тях записвам новите си песни в тяхното студио Саунд Дизайн. Мечтая още за концерти с изцяло авторска програма с новите ми песни на български език, но с лек бразилски привкус, нещо като израз на любовта ми към живота.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Чак геройство не бих казала. По-скоро това са нещата от живота. Аз съм и майка, и възпитателка, и приятелка на дъщеря ми, и разказвачка на приказки, и шофьорка, и чистачка. Аз съм жена и приятелка на мъжа си, и любима, и добра и мъдра, но и пълна с бесове, грижовна, но и взискателна. Освен това съм и автор и водещ на две предавания по Джаз ФМ, подготвям се за тях като чета, слушам музика, репетирам, пея, правя записи и балансът между тези неща не ме кара да се чувствам герой, а ме кара да се чувствам жива.

За какво мечтаете?
Аз вече отговорих на този въпрос в професионален план. А в личен за много неща, едно от които е пътешествия – до Тоскана, до Южна Франция, до Лисабон, до Сао Паоло и Рио, до Мексико, до Аржентина ... Мечтая си дъщеря ми да израсне здрава, спокойна, щастлива, образована... Мечтая си да имам в нашата планинска къща онази библиотека с книгите от тавана до земята и в един момент на живота си кротко и методично да чета...

Как съчетавате своите професионални ангажименти с личния си живот? Остава ли Ви време за семейството?
Нямам проблем да съчетавам семейните си и професионалните си ангажименти и тъй като сама планирам всичко, опитвам се да имам време за всичко. Мисля, че в повечето случаи успявам.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Бяло. Fragile на Стинг е една от любимите ми. На риба и плодове. На много места съм се чувствала добре, но планинската ни къща е моят рай.

Какво послание бихте отправили към българките ?
Дами, бъдете смели и силни, бъдете себе си и слушайте сърцето си!
Желая ви любов!